Нещо студено се залепи на тила му. Има го дръпна назад и пусна водата. Махна мократа кърпа от врата му и като коленичи до него, изтри с нея лицето му. Обикновено равнодушното ѝ лице сега изглеждаше изтощено, браздите на челото и около очите ѝ се бяха врязали по-надълбоко от обичайното. Това не беше лошо.
— Нощта, в която със съпруга ми Узул решихме, че ще го предам на Ризек и по този начин преждевременно ще сложим край на живота му за доброто на каузата ни, ридах тъй отчаяно, че скъсах мускул в корема. Цяла седмица ме болеше, когато стоях изправена. На него му оставаха само няколко месеца живот, но тези месеци…
Тя затвори очи.
— Искам си ги — рече след малко.
Тя обърса ъгълчето на Акосовата уста.
— Обичах го — добави простичко и хвърли кърпата в мивката.
Той очакваше, че след като е почистила лицето му, тя ще се изправи, но Има седна на пода до тоалетната и облегна рамо в седалката. Мина малко време, после тя сложи ръка на рамото му и тежестта и мълчаливото ѝ присъствие му вдъхнаха утеха.
Глава 44
Сайра
От хълма виждам за последно Огра, която блести в светлина.
После Иса се разпореди да се приготвим. Сифа и Етрек седнаха най-близо до изходния люк. Иса и Тека бяха на навигационната палуба, а аз и Айджа, Ризек или който и да беше той сега, бяхме най-близо до тях. Хвърлих поглед на Айджа да проверя дали е затегнал добре ремъците, а те се пресичаха над гърдите му точно където и трябваше да бъдат. Излитането през огранската атмосфера изискваше рязък взрив от енергия, след това бързо изключване на мощностите, за да се премине отдолу нагоре през гъстия слой сенки. Иса изведе кораба на правилната височина, насочи ни под подходящ ъгъл и удари бутона на навигационното табло.
Полетяхме напред, от внезапния тласък тялото ми се блъсна в ремъците, които ме държаха на седалката. Стиснах зъби срещу налягането. Иса изключи корабните мощности, абсолютният мрак ни погълна и ние сякаш изчезнахме.
А след това всичко — мракът, налягането, ужасът и дори част от болката ми — изведнъж ме напусна, щом Иса включи двигателите и ние се понесохме сред звездите.
Тека, с която прелетяхме галактиката, беше добър пилот, но Иса беше майстор. Дългите ѝ пръсти танцуваха из навигационния център, правеха дребни корекции в настройките на Тека и с несравнима плавност тя ни поведе към потока, за да пътуваме успоредно на него. Сега той беше студеножълт, примесен леко със зелено, което показваше, че е минало повече време от първото ми кацане на Огра, отколкото ми се струваше.
— Не те ли дразни, че Иса се мотае из навигационния център? — смушках Тека с рамото си.
След като излязохме от атмосферата, вече беше безопасно да се разхождаме из кораба и сега се намирахме на навигационната палуба, откъдето се взирахме в бездънната тъмнина пред нас.
Понякога и аз като повечето хора я наричах „пустота“, но през повечето време не мислех така за нея. Космосът не беше съд с крайни предели, но това не означаваше, че е пуст. Астероиди, звезди, планети, поток; космически отломки, кораби, раздробени луни, неоткрити светове — той криеше безкрайни възможности и неизмерима свобода. Хем беше нищо, хем беше всичко.
— Какво? О, да, идва ми да я шляпна през малките ѝ вързани ръце — отвърна Тека и изгледа с присвити очи Иса, която продължаваше да работи по таблото за управление. — Но корабът я харесва, затова ще си държа езика зад зъбите.
Разсмях се тихо.
Мина известно време, докато разбера откъде идва обзелото ме чувство на облекчение — сенките, които се бяха скрили под кожата ми при кацането ни на Огра, сега течаха отгоре ѝ. Усещах болката и жилото им, но толкова слабо, че главата ми се замая от щастие. За човек, който вечно живее в болки, даже и незначителните промени могат да бъдат чудеса.
— Току-що получихме известие от патрул на Съвета — обяви Иса.
С Тека се спогледахме разтревожено.
— Казват, че имали стара заповед за кораб, отговарящ на това описание — зачете Иса от навигационния екран.
— Заповед за какво? За арест, защото сме шотетци? — попита Етрек.
— Сигурно е заради онзи случай, когато упоихме Исае Бенесит и я пуснахме в Космоса, защото не искахме да отидем с нея в Щабквартирата на Съвета — предположи Тека.
— Какво сте направили с Исае Бенесит? — попита Иса.
— Тя тъкмо беше убила брат ми в трюма. Какво друго ми оставаше да направя? — попитах аз.