— Откъде знаеш? — попитах аз. — Откъде знаеш какво умея? Откъде изобщо знаеш, че съм направила нещо?
— От опит — отвърна той, свивайки рамене.
— Какво значи това?
— Сложно е за обяснение. — Той почеса опакото на ръката си и заби поглед в пода. — Просто няма да ми повярваш… Но аз никога не съм те лъгал и никога няма да го сторя. Вярваш ли ми поне за това?
— Мисля, че да — отвърнах аз предпазливо. Като се имаше предвид, че бяхме разговаряли само няколко пъти, той не бе имал много възможности да ме лъже досега.
— Това е все пак някакво начало. — Фин си пое дълбоко въздух и дръпна нервно един кичур от косата ми, докато го гледах. После добави почти сънливо: — Ти си подменено дете. — След това ме погледна с интерес, сякаш очакваше някаква драматична реакция от моя страна.
— Дори не знам за какво говориш — свих аз рамене. — Имаш предвид нещо като онзи филм с Анджелина Джоли4? — После поклатих глава. — Нямам представа какво означава това.
— Значи не знаеш какво е това? — ухили се той. — Разбира се, че няма да знаеш. Всичко би било твърде лесно, ако имаше дори и най-малка представа за какво става дума.
— Да, нали? — съгласих се аз.
— Подмененото дете е дете, което е било тайно сменено с друго.
Изведнъж стаята като че ли заплува пред очите ми и се изпълни с мъгла. Спомних си за майка ми и за нещата, които ми беше крещяла. Винаги бях имала чувството, че сякаш не принадлежа на този свят, но никога, дори и за миг, не бях допускала, че това е вярно.
Но сега съвсем ненадейно Фин беше потвърдил всички подозрения, които бях таила в сърцето си. Всички ужасни неща, които майка ми беше казала, бяха истина.
— Но как… — Замаяна, поклатих глава и осъзнах един важен факт. — Откъде знаеш това? Как е възможно да знаеш това? Пък дори и да е истина?
— Ами… — Известно време Фин ме наблюдаваше, докато се мъчех да осмисля нещата, а после продължи: — Ти си трил. Такива са уменията ни.
— Трил? Това нещо като фамилно име ли е? — попитах.
— Не. — Фин се усмихна. — Трил е името на нашето „племе“, така да се каже. — Той потърка слепоочието си. — Трудно е за обяснение. Ние сме… ъ-ъ, тролове.
— Казваш ми, че съм трол? — Повдигнах вежди и накрая реших, че той изобщо не е с ума си.
Аз ни най-малко не приличах на една от онези грозни кукли с розови коси и скъпоценно камъче на корема5, нито пък на страховито малко чудовище, което живее под моста6. Да, бях малко дребничка, но пък Фин беше поне метър и осемдесет висок.
— Очевидно представите ти за троловете са съвсем погрешни и неправилни — побърза да обясни Фин. — Точно затова предпочитаме името трил. Не се хващай на тези глупости от приказките за разни козлета, тролове и мостове. Но виждам, че ме гледаш така, сякаш съм напълно луд.
— Ти наистина си напълно луд. — Потръпнах от уплаха и потрес и не знаех какво да мисля. Трябваше просто да го изхвърля от стаята си, но от друга страна, не трябваше изобщо да го пускам вътре.
— Добре, само помисли, Уенди. — Фин продължи да търси аргументи, сякаш защитаваше някаква теза: — Ти никога не си се вписвала тук. Имаш сприхав характер. Интелигентна си и си много придирчива по отношение на храната. Мразиш да носиш обувки. Косата ти, макар и красива, не се поддава на никакъв контрол. Имаш тъмнокафяви очи и тъмнокестеняви коси.
— Какво общо има с това цветът на очите ми? — сопнах се аз, сякаш търсейки претекст да не се съглася с него. Всъщност нито едно от нещата, които беше казал, не беше особено убедително.
— Землисти тонове. Нашите очи и коси винаги са със землисти тонове. А кожата ни често има почти зеленикав оттенък.
— Аз не съм зелена! — Погледнах кожата си само за всеки случай, но тя определено не беше зелена.
— Нюансът е съвсем лек, ако изобщо го има — рече Фин. — Но при теб наистина го няма. Възможно е обаче да стане по-очебиен, когато живееш в близост до друг трил.
— Аз не съм трол! — настоях бурно. — В това няма никакъв смисъл. Абсолютно никакъв… Да, аз съм раздразнителна и различна. Но такива са повечето тийнейджъри. Това не означава нищо. — Пригладих косата си, сякаш за да покажа, че не е чак толкова непокорна. Пръстите ми обаче се заплетоха в нея, доказвайки по-скоро неговата правота, а не моята. Въздъхнах. — Това не означава нищо.
— Аз не споделям с теб някакво мое предположение, Уенди — съобщи ми Фин с крива усмивка. — Аз знам коя си ти. Знам, че си трил. Точно затова дойдох да те търся.
4
Става дума за филма „Changeling“ на Клинт Ийстууд от 2008 г., създаден по действителен случай. Синът на Кристин (Анджелина Джоли) изчезва и месеци по-късно се появява момче, което твърди, че е нейният син. — Б.пр.
5
Популярна кукла в англосаксонския свят, представляваща грозновато човече с разноцветни коси и скъпоценно камъче, залепено за корема. — Б.пр.
6
Става дума за известна норвежка приказка, в която три козлета надхитряват един лош трол, който живее под моста на река. — Б.пр.