Залитнах замаяна и се строполих в леглото си. Никога през живота си не се бях чувствала толкова объркана.
През нощта почти не можах да мигна. През малкото време, през което спах, сънувах малки зелени тролчета, които идваха да ме вземат. Останах да лежа в леглото дълго след като се събудих. Мислите ми бяха хаотични и размътени.
Трудно ми беше да повярвам в онова, което ми беше казал Фин и в същото време си давах сметка колко силно копнеех то да е истина. През целия си живот се бях чувствала някак откъсната от всичко. Доскоро Мат беше единственият човек, с когото ме свързваше нещо.
Беше шест и половина сутринта и аз лежах в леглото си, заслушана във веселото чуруликане на птиците пред прозореца. Станах и слязох тихо на долния етаж. Не исках да будя Мат и Маги толкова рано. Мат ставаше всеки ден с мен, за да се увери, че съм будна и да ме закара на училище. Това беше единствената му възможност да поспи малко повече.
По някаква причина ужасно ми се искаше да открия нещо, с което да покажа, че сме семейство. През целия си живот се бях стремяла да докажа противното, но щом Фин спомена, че това е реална възможност, изведнъж станах някак необяснимо покровителствена.
Мат и Маги бяха жертвали всичко за мен. Аз никога не си бях направила труда да се отплатя за добрината им и въпреки това те ме обичаха безусловно. Не беше ли това достатъчно доказателство?
Свих се на пода до един от кашоните зад дивана във всекидневната. Маги беше написала върху него с красивия си почерк думите „Семейни спомени“. Тя така и не беше извадила фотографиите от него, защото последния път, когато го беше направила, Мат бе изпочупил рамките на всички снимки. Това беше преди десетина години, но бях готова да се обзаложа, че сега реакцията му нямаше да е много по-сдържана.
Под дипломите на Мат и Маги и многобройните снимки от дипломирането на Мат намерих няколко фотоалбума. По кориците можех да предположа кои са купени от Маги. Тя избираше албуми с цветя, на точки и разни щастливи неща. Майка ми имаше само един с избеляла бяла корица, която не се поддаваше на описание. Най-отдолу имаше един повреден син бебешки дневник. Извадих го внимателно заедно с фотоалбума на майка ми.
Моят бебешки дневник беше син, защото всички тестове с ултразвук бяха показвали, че ще бъда момче. В самия му край беше пъхната напукана ултразвукова снимка, на която докторът беше отбелязал в кръг нещо, за което погрешно се предполагаше, че е пенисът ми.
Повечето семейства биха се пошегували с това впоследствие, но не и моето. Майка ми само ме беше погледнала с презрение, заявявайки: „Ти трябваше да си момче.“
Повечето майки в началото попълваха разни неща в бебешките си дневници и после с времето забравяха да го правят. Но не и моята. Тя никога не написа нито ред в него. Почеркът беше или на баща ми, или на Маги.
Вътре имаше отпечатъци от стъпалата ми, заедно с моето тегло, ръст и копие от удостоверението ми за раждане. Докоснах го нежно, сякаш за да докажа, че раждането ми е било нещо съвсем реално. Аз бях родена в това семейство, независимо дали това се харесваше на майка ми или не.
— Какво правиш, скъпа? — попита Маги тихо зад гърба ми и аз подскочих леко. — Извинявай, не исках да те стресна. — Облечена в пеньоара си, Маги се прозя и прокара сънливо пръсти през разрошената си коса.
— Нищо. — Опитах се да прикрия бебешкия дневник, сякаш току-що ме бяха хванали да правя нещо нередно. — Защо си станала толкова рано?
— Бих могла да те попитам същото — отвърна Маги с усмивка. После седна до мен на пода, облягайки се на гърба на дивана. — Чух те, когато стана. — Тя кимна към купчината албуми в скута ми. — Носталгично настроение?
— Ъ-ъ… не знам.
— Търсиш ли нещо конкретно? — Маги надникна над рамото ми, за да види кой албум разглеждам. — О, този е много стар. Тогава беше още бебе.
Започнах да прелиствам албума, който вървеше хронологично и съответно първите снимки бяха на Мат като малък. Маги разглеждаше с мен, цъкайки с език, когато зърнеше баща ми. Тя докосна нежно една от фотографиите му и отбеляза колко е бил красив.
Макар всички да смятаха, че баща ми е бил добър човек, ние рядко го споменавахме. Това беше нашият начин да не говорим за майка ми и онова, което се беше случило. Нищо до шестата ми година нямаше особено значение, а точно от този период бяха и спомените за баща ми.
Повечето снимки в албума бяха на Мат. На много от тях той беше с майка ми и баща ми и изглеждаше абсурдно щастлив. И тримата имаха руси коси и сини очи. Приличаха на реклама по „Холмарк“.