— Красив град — казах аз, гледайки през прозореца.
Наближихме новата ни къща, сгушена по средата на една съвсем обикновена улица от предградията сред джунгла от кленове и брястове. В действителност градът ми се струваше досаден и малък, но аз си бях обещала да направя всичко възможно да свикна с него. Наистина го исках. Не можех да си представя, че ще разочаровам още веднъж Мат.
— Значи наистина ще положиш усилие тук? — попита той, взирайки се в мен. Бяхме спрели на алеята до викторианската къща в маслен цвят, която Маги беше купила миналия месец.
— Вече го правя — заявих с усмивка. — Днес размених няколко думи с едно момче на име Фин.
Това, разбира се, беше първият път, когато разговарях с него и той далеч не ми беше никакъв приятел, но просто трябваше да кажа нещо на Мат.
— Ето че можеш. На път си да спечелиш първия си приятел. — Мат изгаси колата и ме погледна, сдържайки усмивката си.
— Е добре, а ти колко приятели имаш? — контрирах аз, правейки се, че ги броя наум, но той само поклати глава и слезе от колата. Аз обаче бързо го последвах. — Така си и мислех.
— Имал съм приятели преди. Ходил съм на партита. Целувал съм момичета. Всичко — каза Мат, влизайки в къщата през страничната врата.
— Щом казваш. — Изритах обувките си на влизане в кухнята, в която все още имаше неща за разопаковане. След толкова много премествания всичко това ни беше омръзнало и бяхме склонни да живеем, ровейки за вещите си из кашоните. — Виждала съм само едно от тези предполагаеми момичета.
— Да, защото когато я доведох вкъщи, ти запали роклята й! Докато беше на нея! — Мат свали слънчевите си очила и ме погледна строго.
— О, хайде стига! Това стана съвсем случайно и ти го знаеш!
— Щом казваш. — Мат отвори хладилника.
— Има ли там нещо, което става за ядене? — Аз подскочих и се друснах на кухненския плот по средата на кухнята. — Умирам от глад.
— Предполагам, не и за теб. — Мат започна да рови в хладилника, но иначе беше прав.
Бях прословута с капризите си по отношение на храната. Макар и да не бях вегетарианка по убеждение, не можех да понасям продукти с месо в тях или със синтетични вещества, които не идваха от природата. И това беше изключително обезсърчаващо за хората, които се опитваха да ме хранят.
Маги се появи на вратата на кухнята с боя, полепнала по русите й къдрици. Многоцветни пластове покриваха работния й гащеризон, нагледно доказателство за всички стаи, които беше пребоядисала през годините. Тя беше с ръце на кръста и затова Мат побърза да затвори хладилника.
— Мисля, че ви казах да ми се обадите, когато се приберете. — Маги го гледаше с укор.
— Е добре, прибрахме се — опита да замаже нещата Мат.
— Виждам това и сама. — Маги завъртя очи и след това се обърна към мен. — Как мина училището?
— Добре — отвърнах аз. — Правя каквото мога.
— Чували сме това и преди — рече Маги, поглеждайки ме уморено.
Ненавиждах, когато ме гледаше така. Неприятно ми беше да знам колко огорчения съм й донесла. Беше направила толкова много за мен и единственото нещо, което искаше, беше да положа поне някакво усилие в училище. Този път не трябваше да се провалям.
— Е, да… но… — Погледнах Мат за помощ. — Искам да кажа, че дори дадох обещание на Мат този път. И съм на път да се сприятеля с един мой съученик.
— Тя говори за някакво момче на име Фин — поясни Мат.
— Искаш да кажеш приятел? — усмивката на Маги ми се стори някак смущаващо широка.
Идеята, че мога да имам романтична връзка с някого, очевидно не беше минала през ума на Мат до този момент и той видимо се напрегна, взирайки се изпитателно в мен. За негов късмет тази идея не беше минала и през моя ум.
— Не, нищо подобно — поклатих аз глава. — Той е просто познат. Не знам… Струва ми се симпатичен.
— Симпатичен? — Маги ликуваше. — Но това е все пак някакво начало. И както ми го описваш, момчето изглежда много по-приемливо от онзи анархист с татуировка върху лицето.
— С него не бяхме приятели — поправих я аз. — Аз просто откраднах мотора му… Докато го караше.
Никой не ми вярваше за тази история, но всичко беше истина и точно тогава открих как мога да накарам хората да правят разни неща, просто мислейки за тях. В онзи момент си помислих, че искам мотоциклета му, после го погледнах и той ме чу, въпреки че не бях казала нищо. А малко по-късно карах мотора му.