— Окей — казах неуверено.
— Аз ще седна на пианото, а ти брой стъпките сама. — Фин вече вървеше заднешком към пианото, докато самата аз се питах тревожно какво бях сбъркала, за да го накарам да спре толкова неочаквано. — Това може би е по-добър начин да се научиш.
— Ами, окей. — Свих нерешително рамене. — Мислех, че се справям добре и преди.
— Не се движехме достатъчно бързо. Музиката ще ти помогне да бъдеш в такт — рече Фин.
Гледах го намръщено и единственото, което ми се искаше в този момент, беше да се върне и да танцуваме отново заедно. Някога ми беше казал, че съм ужасна танцьорка и може би точно това беше проблемът.
Фин седна на рояла и засвири красив сложен валс. Той, разбира се, можеше да свири на пиано. Той можеше всичко. Аз просто стоях там и се взирах в него, докато накрая ми даде знак да започна да танцувам.
Въртях се из дансинга, но определено не беше толкова хубаво, колкото когато бях с него. Всъщност изобщо не беше хубаво. Може би щеше да бъде, ако през цялото време не си блъсках главата как винаги успявам да направя така, че да отблъсна Фин от себе си.
Трудно ми беше да се съсредоточа над каквото и да е било, защото той постоянно ме поправяше нещо, почти крещейки. Странно, но не беше забелязал никакви мои грешки, докато танцувахме заедно.
— Е, това беше — казах аз запъхтяна, след като се бях въртяла може би цяла вечност.
Ръцете и краката ми бяха отмалели и по цялото ми тяло беше избила пот. Стигаха ми толкова танци за днес. Седнах тежко на пода и след това се опънах назад върху хладния мрамор.
— Уенди, не е минало толкова много време — настоя Фин.
— Не ме е грижа. Аз приключих! — Дишах дълбоко и избърсах потта от челото си.
— Никога ли не си работила над нещо? — упрекна ме Фин. Той стана от столчето на рояла и тръгна към мен, за да ме смъмри по-отблизо. — Това е важно.
— Знам. Казваш ми го всяка секунда всеки ден — оплаках се аз.
— Не е вярно. — Фин скръсти ръце пред гърдите си и сведе поглед към мен.
— Никога не съм работила по-упорито над нещо — казах, отвръщайки на погледа му. — Зарязвала съм всичко друго много по-рано или въобще не съм се опитвала. Затова не ми казвай, че не влагам достатъчно усилия.
— Никога не си се старала повече от това? Над каквото и да е? — попита Фин, не вярвайки на ушите си и аз поклатих отрицателно глава. — Този твой брат никога ли не те е карал да правиш нещо?
— Всъщност не — признах аз, след като се замислих за кратко. — Освен може би да ходя на училище. Но това беше всичко. — Мат и Маги ме насърчаваха да правя много неща, но много рядко ме принуждаваха.
— Те са те разглезили повече, отколкото си мислех. — Фин изглеждаше изненадан.
— Не са ме разглезили — казах с въздишка и след това бързо се поправих. — Не са ме разглезили чак толкова. Не и колкото Уила или някои други подменени деца, сигурна съм. Те просто искаха да бъда щастлива.
— Щастието е нещо, над което трябва да работиш — изтъкна Фин.
— О, ще престанеш ли с твоите заучени мъдрости — присмях му се аз. — Ние работихме за щастието си, както всички други. Те просто бяха по-внимателни с мен, може би защото майка ми се опита да ме убие. И това ги накара да се държат по-меко, отколкото биха се държали иначе.
— Как се опита да те убие майка ти? — попита Фин неочаквано. Не бях му казвала много за това, но и той рядко искаше да говорим за миналото ми.
— Беше на рождения ми ден и както обикновено аз се държах доста своенравно. Бях сърдита, че ми беше купила шоколадова торта, въпреки че я ненавиждах — казах аз. — Бяхме в кухнята и тя изведнъж откачи. Започна да ме преследва с онзи огромен кухненски нож. Нарече ме чудовище и се опита да ме намушка с него, но успя само да ми направи голяма рана на корема, макар и доста сериозна. След това в стаята влетя брат ми Мат и се сборичка с нея, спасявайки по този начин живота ми.
— Тя те е наранила? — Фин сбърчи загрижено чело.
— Да. — Дръпнах ризата си, откривайки белега, който минаваше през корема ми. И веднага след това съжалих. Да показвам на Фин най-дебелата част от тялото си, легнала на земята, като че ли не беше много добра идея.
Той приклекна до мен на земята и нежно плъзна върховете на пръстите си по белега. Кожата ми потръпна под докосването му и тази трескава топлина се разля из цялото ми тяло. Просто се взираше в белега и после постави дланта си върху него, закривайки го с ръка. Кожата му беше гореща и гладка и аз отново усетих онова прималяване под лъжичката.