— Майка ми настоява да се уча, за да бъда подготвен, ако случайно се открие шанс да се кача на трона — каза Тове с известна досада. По всичко личеше, че властта не го привлича повече, отколкото мен. Кроежите на Аурора за короната си бяха изцяло нейна идея.
— Значи просто учиш много? — рекох.
— Какво видя, когато погледна полилея? — попита Тове, сменяйки рязко темата.
— Не знам. — Поклатих глава. Исках да му отговоря искрено, но не знаех точно как. — Видях… една картина.
— Някои хора виждат бъдещето. — Тове се вгледа в полилея и в блещукащите над нас светлини. — А други виждат миналото. — Той замълча и се замисли. — В крайна сметка те не са толкова различни. Нито едното, нито другото може да бъде предотвратено.
— Колко дълбокомислено! — засмях се аз.
— Не ти помогнах по никакъв начин, нали?
— Не знам — признах аз.
— Боя се, че ми идваш твърде много за един следобед — рече Тове.
Не знаех какво имаше предвид, но бях сигурна, че ако го попитам, отговорът му със сигурност щеше да е още по-объркващ.
— Съжалявам.
— Знам, че те чака още много работа и не е нужно да ти губя времето. — Той рязко тръгна към вратата, а на мен ми мина през ум, че е доста непредсказуема личност.
— Хей, чакай! — извиках аз и той се спря. — Каза, че Фин е поискал от теб да ми помогнеш в подготовката. Как точно?
— Фин е пазител. Неговата работа е да се тревожи — обясни Тове и сърцето ми се сви. Ненавиждах, когато хората изтъкваха, че съм само част от работата на Фин. — Иска да е сигурен, че каквото и да става, някой ще се погрижи за теб. Независимо дали той е наблизо или не.
— Защо да не е наблизо? — попитах.
— Не знам. — Тове сви рамене. — Но когато нещо наистина е много важно за теб, ти искаш то да е в безопасност.
След това се обърна и излезе от къщата. Бях му благодарна, макар да не бях сигурна с какво точно ми е помогнал. Освен че ме обърка още повече. И почувствах в душата ми да се загнездва някакъв нов страх.
Нямах представа какво става с Фин и мислите ми непрекъснато се връщаха към картината, която бях видяла в тайната стая на Елора. На нея аз бях протегнала ръка от терасата и изглеждах ужасена. Думите на Тове отекнаха в ума ми и почувствах по гърба ми да полазват ледени тръпки.
Не можеш да предотвратиш бъдещето.
Погледнах полилея. Боях се дори да се опитам да го залюлея, за да не падне и по този начин картината, над която работеше Елора, неочаквано да оживее.
Бях ли променила бъдещето? Или просто тълкувах погрешно онова, което картините изобразяваха? Дали най-лошото тепърва предстоеше.
19
Кръщение
Когато до партито останаха само двайсет и четири часа, Елора реши, че трябва да провери дали съм готова, не че я обвинявам за това. Планът й беше да се направи генерална репетиция по време на вечерята, на която очевидно трябваше да бъдат проверени уменията ми да разговарям и да се храня.
Понеже не искаше много хора да станат свидетели на евентуалния ми провал, тя покани само Гарет, Уила, Рианон, Фин, Рис и мен. Това беше най-голямата група, която можеше да събере, без да съществува риск от някаква конфузна ситуация. Тъй като вече познавах всички тях, не се чувствах нервна, макар че Елора ме предупреди да се държа точно като на официалната вечеря.
Всички бяха получили подобни инструкции и се появиха много по-нагласени от обикновено. Дори и Рис си беше сложил сако, което му стоеше много добре. Както обикновено, Фин беше излишно привлекателен.
Заради неочакваното признание на Фин, че ме ревнува, не знаех как да се държа около него. Той се беше отбил в стаята ми, за да се убеди, че се приготвям, и през цялото време ми се струваше, че съзнателно избягваше погледа ми.
Когато влязох в трапезарията, Елора ми показа къде трябва да седна — тя в единия край на масата, а аз в другия. Рис и Фин се настаниха от двете ми страни, а Рианон и Уила заеха празните места.
— До кого ще седя утре? — попитах аз между две предпазливи глътки вино.
— Между Тове Кронер и мен. — Елора присви очи, когато ме видя как пия виното. — Дръж чашата за столчето й.
— Съжалявам. — Мислех си, че я държа точно там, но преместих пръстите си малко по-надолу с надеждата, че така е по-добре.
— Една принцеса никога не се извинява — поправи ме Елора.
— Съжалявам — промърморих и като осъзнах какво бях направила, поклатих глава. — Това беше случайно. Няма да се повтори.
— Не клати така глава. Не е подобаващо за една дама — смъмри ме Елора. — Освен това една принцеса никога не дава обещания. Може да не успее да ги изпълни и не би искала това да се обърне срещу нея.