Но Уенди беше моето име. Обърнах се към Фин за помощ, но Елора забеляза това и побърза да се намеси.
— Ако ти трябват идеи, аз имам няколко. — Тонът й беше станал някак отсечен и отривист, докато ядовито режеше храната. — Ела, както се казваше майка ми. А сестра ми беше Сибила. И двете имена са красиви. Една от нашите най-дълго управлявали кралици носеше името Ловиса, което винаги съм харесвала.
— Не че не харесвам тези имена — обясних предпазливо, макар да намирах името Сибила за ужасно. — Но аз си харесвам моето име и не виждам защо трябва да го сменям.
— Уенди е абсурдно име — махна с ръка Елора. — То е напълно неудачно за една принцеса.
— Защо? — настоях аз и Елора ме изгледа гневно.
Категорично реших да не сменям името си, каквото и да кажеше Елора. Не че Уенди беше кой знае какво име, но ми го беше избрал Мат. Той беше единственият, който някога беше държал на мен и аз нямаше да се разделя с едничкото нещо, което ми беше останало от него.
— Това е име на мансклиг — каза Елора през стиснати зъби. — И този разговор ми дойде до гуша. Ще трябва да си избереш име, което е подходящо за принцеса, или аз ще го направя вместо теб. Ясно ли е?
— Ако съм принцеса, защо да не мога да реша кое е подходящо за мен и кое не? — Направих усилие да говоря спокойно и овладяно, опитвайки се да прикрия нотките на гняв и безсилие. — Не е ли това част от величието на една принцеса — да може да управлява? Да има някаква дума при определянето на правилата. И ако аз искам името ми да е Уенди, какво лошо има в това?
— Никоя принцеса не е запазила човешкото си име, нито това някога ще се случи. — Тъмните й очи ме гледаха сурово, но аз не трепнах. — Моята дъщеря, принцесата, няма да носи име на манкс!
Гласът й беше пълен с ожесточение, когато произнесе думата „манкс“ и аз видях Рис да стисва зъби. Знаех какво е да растеш с майка, която те ненавижда, но никога не ми се беше налагало да си стоя тихо, докато някой уронва достойнството ми. Изпълних се със съчувствие към него и трябваше да положа още по-големи усилия да не почна да крещя на Елора.
— Няма да си сменя името — заявих аз. Всички бяха забили носове в чиниите си, докато двете с Елора се гледахме втренчено. Вечерята беше претърпяла пълен провал.
— Това не е подходящото място да водим този разговор — каза Елора с леден тон. Тя разтри слепоочията си и въздъхна. — Всъщност този въпрос не подлежи на дискусия. Ти ще смениш името си и очевидно аз ще трябва да ти избера новото.
— Не е честно! — очите ми се бяха напълнили със сълзи и бях започнала да проплаквам. — Аз съм принцесата и това е, което искам! Ти ми каза, че не дължа обяснение на никого!
— На никого освен на мен — поясни Елора спокойно.
— С цялото ми дължимо уважение — прекъсна Фин спора ни с безизразен глас, сепвайки всички, — но ако такова е желанието на принцесата, може би така и трябва да бъде. Нейните желания ще бъдат от най-голяма важност за страната ни и когато тя иска нещо толкова простичко, не мога да си представя, че някой може да види нещо нередно в това.
— Може би. — Елора направи усилие да се усмихне, гледайки го в упор, но той отвърна на погледа й невъзмутимо. — Но на този етап моите желания са от най-голяма важност и докато това не се промени, моята дума ще бъде последна.
После тя се усмихна по-широко, но тонът й стана още по-заплашителен, когато продължи:
— С цялото ми дължимо уважение, следотърсачо, ти като че ли проявяваш твърде голяма загриженост за желанията й и твърде малка за задълженията й. — Изразът на лицето му за момент се промени, но той не сведе очи. — Не трябваше ли да я информираш за подробностите около кръщението и да направиш така, че да е напълно подготвена за утрешния ден?
— Така беше — отвърна Фин, без ни най-малко да се смути.
— Но изглежда, че не си се справил — обобщи Елора. — Започвам да се питам как точно запълваш времето си с принцесата? Отделяш ли изобщо някаква част от него за подготовката й?
Изведнъж Рис събори чашата си с вино. Тя се счупи и течността се разля навсякъде. В този момент всички гледаха Елора и Фин, но с крайчеца на окото си аз забелязах, че го направи нарочно.
Рис започна да се извинява и да попива разлятото вино, но Елора вече не гледаше към Фин и не беше нужно той да се брани. За мое огромно облекчение Рис му се беше притекъл на помощ.