Не ми харесваше, че отказва да ме погледне. Гледаше навсякъде другаде, но не и към мен и тъмните му очи ми липсваха.
— Какво означава това? — попитах аз.
— Пусни ми ръката — рече Фин.
— Просто ми кажи какво става и ще те оставя на мира — отвърнах аз, без да го пусна. Той беше много по-силен от мен, а и аз не го държах особено силно, но той дори не направи опит да се измъкне.
— Бях освободен от задълженията си — отговори Фин предпазливо. — Елора вече не вижда заплаха над теб и намира поведението ми за своеволно. От мен се очаква да си опаковам нещата и да напусна сградата колкото мога по-скоро.
Изведнъж като че ли останах без въздух. От това се боях най-много. Фин си отиваше и вината за това беше моя. Той ме беше защитил, вместо аз сама да се защитя. Или поне да си бях държала устата затворена.
— Какво? — Възкликнах аз, когато най-накрая си възвърнах дар слово. — Това не е редно. Ти не можеш… Ти си тук толкова отдавна и Елора ти има доверие. Тя не може… Аз съм виновна! Аз съм тази, която отказа да се подчини!
— Не, вината не е твоя — каза Фин твърдо. — Не си направила нищо нередно.
— Е добре, но ти не можеш да си тръгнеш просто така! Аз имам бал утре и не знам нищо! — продължих отчаяно. — Аз не съм никаква принцеса! Има толкова неща, за които трябва да ми помогнеш!
— Аз нямаше да ти помагам след бала така или иначе — поклати Фин глава. — Отсега нататък при теб ще идва учител, който ще те научи на всичко, което трябва да знаеш. Ти си готова за бала, независимо какво казва Елора. И утре ще се представиш великолепно.
— Но ти няма да бъдеш тук. — Погледнах го, потресена от тази мисъл, и той извърна глава.
— Ти нямаш нужда от мен — каза Фин тихо.
— Аз съм виновна! — повторих. — Ще говоря с Елора. Не можеш да си тръгнеш. Тя трябва да разбере това.
— Уенди! Не! Не можеш да… — Фин се опита да ме спре, но аз вече се носех надолу по стълбите.
Обземаше ме непоносима паника. Фин ме беше накарал да напусна единствените хора, с които се чувствах обичана, и аз го бях направила просто защото му вярвах. Но сега той щеше да ме изостави сама с Елора и една монархия, която не желаех.
Рис все още беше тук, но знаех, че е въпрос само на време тя да отпрати и него. Щях да бъда по-самотна и изолирана от всякога и не можех да понеса това.
Но докато тичах надолу, знаех, че има и друго. Не можех да изгубя Фин и нямаше значение как Елора ще се държи с мен. Животът ми без него вече изглеждаше невъзможен. Дори не бях осъзнала колко важен бе станал за мен, преди Елора да реши да ми го отнеме.
— Елора! — отворих рязко вратата на салона, без да почукам и знаех, че това ще я вбеси, но не ме беше грижа. Може би ако сметнеше поведението ми за достатъчно своеволно, щеше да отпрати и мен.
Елора стоеше пред прозорците, взирайки се в черната нощ, и изобщо не се сепна при шумното отваряне на вратата. Без да се обърне да ме погледне, тя каза сдържано:
— Това е напълно ненужно и от само себе си се подразбира, че подобно поведение изобщо не подобава на една принцеса.
— Ти непрекъснато повтаряш как трябва да се държи една принцеса, но замисляла ли си се някога как трябва да се държи една кралица? — отвърнах аз с леден тон. — Толкова ли си несигурна като владетел, че да не можеш да понесеш и най-малкото противоречие? Ако не се преклоним веднага пред теб, ти просто ни отпращаш?
— Предполагам, че става дума за Фин — въздъхна Елора.
— Ти нямаш право да го уволняваш! — извиках. — Той не е направил нищо нередно!
— Няма значение дали е направил нещо нередно, аз мога да „уволня“ всекиго без каквато и да е причина. Аз съм кралицата. — Тя се извърна бавно към мен и лицето й беше стряскащо безизразно. — Проблемът не е, че някой не е съгласен с мен, по-скоро става дума за целесъобразност.
— Всичко стана заради името ми! — избухнах аз, отказвайки да й повярвам.
— Има още толкова много неща, които трябва да научиш. Моля те, седни. — Елора ми посочи едно от канапетата, а тя самата полегна на кушетката. — Не е нужно да се държиш предизвикателно с мен, принцесо. Ние трябва да поговорим.
— Не искам да си сменям името — заявих аз, но седнах на канапето срещу нея. — Не знам защо това е толкова важно за теб. Имената не могат да бъдат от такова значение.
— Изобщо не става дума за името — Елора махна с ръка. Косата й падаше около нея като коприна и тя прокара разсеяно пръсти през нея. — Знам, че ме мислиш за жестока и безсърдечна, но не съм такава. Аз много държа на Фин, много повече, отколкото е редно една кралица да държи на свой слуга, но в същото време бях небрежна спрямо теб, давайки ти грешни примери, които да следваш. Мъчно ми е, че Фин си отива, и те уверявам, че го направих заради теб.