— Моля?
— Имам предвид от усилието да се усмихваш. — Той посочи устата си и за кратко сложи изкуствена усмивка на лицето си. — Започва да боли, нали?
— Да. — Аз му се усмихнах едва-едва, чувствайки растяща болка в ъгълчетата на устата си.
— Виното помага. Довери ми се. — Тове отпи голяма глътка вино, много по-голяма, отколкото беше прилично, и аз видях Елора да го поглежда, докато разговаряше с канцлера.
— Благодаря. — Приех предложението му, но пиех много по-бавно от него, страхувайки се да не си навлека гнева на Елора. Не очаквах да ме порицае публично по време на бала, но не се съмнявах, че няма да остави нещо да ми се размине след това.
По време на вечерята Тове стана неспокоен. Той се облегна назад на стола, оставяйки едната си ръка на масата. Винената му чаша бавно се плъзна към ръката му и след това бавно се отдалечи, без изобщо да я докосва. Това беше трик, който го бях виждала да прави и преди, но въпреки това не можах да скрия любопитството си.
— Много ли си нервна? — попита Тове, хвърляйки ми кратък поглед. Не бях сигурна дали е забелязал, че съм видяла фокуса му, но за всеки случай погледнах надолу в чинията си.
— Мм, малко — кимнах аз.
— Да, виждам. — Той се наведе напред, облягайки лактите си на масата, което вероятно накара Елора да кипи от гняв.
— Опитвам се да бъда спокойна. — Набодох разсеяно на вилицата си някакъв зеленчук, който нямах никакво намерение да ям. — Мислех си, че успявам да скрия напрежението си, въпреки огромното предизвикателство.
— Не, справяш се чудесно. Но аз го чувствам. — Тове почука леко по главата си. — Не мога да го обясня… но усещам колко си напрегната. — Той прехапа устни. — Твоето внушение е изключително силно.
— Може би — допуснах аз. Погледът му ме караше да се чувствам неспокойна, а и не беше сега моментът да споря с него.
— Ето ти един съвет, използвай го още тази вечер — каза Тове едва чуто над какофонията от гласове. — Ти се мъчиш да се харесаш на толкова много хора и това е изтощително. Не можеш да бъдеш всичко за всички, затова аз се опитвам да не бъда нищо за никого. Майка ми ме ненавижда заради това, но… — Той сви рамене. — Използвай го поне отчасти и ще очароваш всички. Без дори да се опитваш.
— Необходимо е усилие, за да използваш внушение — прошепнах аз. Усещах, че Елора ни слуша и не мислех, че ще одобри онова, което си говорехме. — Би било точно толкова изтощително.
— Хм. — Тове се замисли и сетне се облегна отново назад на стола си.
— Тове, канцлерът току-що ми каза, че сте дискутирали да работиш за него тази пролет — намеси се Елора, грейнала в усмивка. Погледнах я съвсем бегло, но за този кратък миг тя успя да ми хвърли заплашителен поглед, преди да си възвърне предишното жизнерадостно изражение.
— Майка ми дискутира този въпрос — поправи я Тове. — Аз никога не съм споменавал, че ще работя за канцлера и нямам никакъв интерес към този пост.
Самата аз ставах все по-голям фен на Тове, въпреки че малко ме плашеше и през повечето време не го разбирах какво има предвид. Той винаги говореше каквото си иска, без да се страхува от последиците, и аз му се възхищавах за това.
— Разбирам. — Елора повдигна вежди, а канцлерът заговори за виното, което пиеха.
През останалата част от вечерта Тове изглеждаше отегчен и раздразнителен, гризеше ноктите си и гледаше навсякъде другаде, освен към мен. Имаше нещо странно и неустойчиво в него. Той принадлежеше на този свят дори в по-малка степен от мен и си мислех, че едва ли има място, което изобщо му е по мярка.
Преместването в балната зала за танците беше най-ужасното преживяване за мен тази вечер. Да се запознаваш с нови хора беше тежко, но танците представляваха един принудителен контакт лице в лице, който продължаваше цели няколко минути.
Балната зала несъмнено изглеждаше вълшебна и аз не можах да не си спомня за онзи кратък танц с Фин отпреди няколко дни. После, разбира се, се сетих за нашата страстна целувка от миналата вечер и почувствах краката ми да отмаляват. Не можех дори да се преструвам, че се усмихвам, докато мислех за Фин.
Гарет успя да открадне танц с мен за мое голямо облекчение. През последния час бях танцувала без прекъсване, защото се появяваха нови и нови партньори. Той ми направи комплимент, но не по онзи отблъскващ и перверзен начин, който, изглежда, предпочитаха всички останали.