— Но какво ще стане с Рис? — проплаках аз умоляващо.
— Той би искал да си в безопасност! — настоя Фин и най-накрая стигнахме до вратата на балната зала.
Вдигнах очи от Рис към хаоса, който цареше наоколо. Всички полилеи изведнъж се разбиха в земята и единствената светлина идваше от обхванатите в пламъци мебели. Хората пищяха и виковете им отекваха в залата.
— Картината! — прошепнах аз и в ума ми се мярна картината, която бях видяла в стаята на Елора. Нещата се сбъдваха. Това беше същата сцена.
Не бях предотвратила опасността при срещата с Тове, когато той разлюля полилея във вестибюла. Мислех си, че съм променила бъдещето, но той беше прав — то не можеше да бъде променено. Проумях го твърде късно.
— Уенди! — извика Фин, за да ме накара да се опомня.
Той вече не ме държеше през кръста, а ме теглеше за ръката към изхода. Със свободната си ръка аз придърпах полите си нагоре, за да не се спъвам в тях, докато тичаме по коридора. До слуха ми все още достигаха агонизиращи викове от балната зала и нямах никаква представа накъде ме води Фин.
Нямах време да го разпитвам, нито дори да се почувствам благодарна, че съм отново с него. Единствената ми утеха беше, че ако трябваше да загина през тази нощ, щях поне да прекарам последните минути от живота си с Фин.
Заобиколихме ъгъла на път към вестибюла, когато Фин изведнъж се закова на място. Трима витрийци влязоха през входната врата на двореца, но още не бяха ни забелязали. Фин смени рязко посоката и се втурна през вестибюла към една от всекидневните, теглейки ме за ръката.
Той затвори тихо вратата след нас и ние потънахме в сумрака на стаята. Лунната светлина се лееше през прозореца, а двамата с Фин се затичахме към ъгъла между библиотеката и стената. Той ме притегли близо до себе си, закривайки ме с тялото си.
Чувахме витрийците отвън. Аз затаих дъх, притискайки лице в гърдите на Фин, и се молех да не влязат в стаята.
Когато най-накрая продължиха нататък, Фин не отслаби прегръдката си, но чух сърцето му да бие по-бавно. Въпреки цялата паника и страх, които ме гнетяха, аз осъзнавах факта, че Фин ме държеше здраво в обятията си. Вдигнах глава към него, като едва различавах чертите му под светлината от прозореца.
— Виждала съм това преди — прошепнах аз. — Онова, което се случи в балната зала. Елора го беше нарисувала! Тя знаеше, че това ще се случи!
— Шт — каза Фин нежно.
— Извинявай — понижих аз глас. — Но защо не го е предотвратила?
— Тя не знаеше кога ще се случи, нито как — обясни Фин. — Тя просто знаеше и единственото нещо, което можеше да направи, беше да подсили охраната.
— Но защо тогава ти си тръгна? — попитах аз тихо.
— Уенди… — Той бутна назад няколко кичура от лицето ми и ръката му се задържа върху бузата ми, докато ме гледаше. — Всъщност не съм тръгвал никъде. Бях съвсем наблизо и нито за момент не съм спирал да те следя. Щом разбрах какво се случва, дойдох по най-бързия начин.
— Какво ще стане с нас? — попитах аз.
— Няма да позволя да ти се случи нищо — обеща Фин.
Търсех очите му под мъждивата светлина и не исках нищо повече от това да остана в прегръдките му завинаги.
Вратата изскърца и Фин моментално застана нащрек. Той ме притисна още по-силно до стената, обгръщайки ме с ръце, за да ме скрие. Затаих дъх и се опитах да спра сърцето си. За момент не се чуваше нищо, но след това някой запали осветлението.
— Какво виждам тук, блудният щъркел се е завърнал — каза Джен със самодоволна усмивка.
— Ти няма да я получиш — увери го Фин с метални нотки в гласа си.
Той се отдръпна от мен само дотолкова, че да застане лице в лице с Джен. Аз надничах иззад рамото му, наблюдавайки как Джен се приближава към нас в бавни полукръгове. Той се придвижваше по един странно познат начин, който смътно напомняше за неща, които бях гледала по Animal Planet. Джен дебнеше плячката си.
— Може би, не — допусна Джен. — Но ако те отстраня от пътя си, вероятно ще бъде по-лесно, ако не за мен, то за някой друг. Защото те няма да спрат да идват за нея.
— А ние няма да спрем да я браним.
— Готов си да умреш, за да я защитиш? — Джен повдигна вежди.
— А ти си готов да умреш, за да я получиш? — отвърна Фин невъзмутимо.
В балната зала Тове беше казал, че трябва да бъда защитена, макар изобщо да не бях допускала, че означавам за него толкова много. Това, че съм принцеса ли беше единствената причина? Беше ли преминала и Елора през такива неща, когато за първи път бе дошла тук?