Вкопчих пръсти в якето на Фин и гледах как двамата се наблюдават един друг. Не знаех защо съм толкова важна, че всички тези витрийци бяха готови да убиват заради мен и толкова много трилове да бъдат готови да умрат.
— Не е нужно някой да умира — казах аз и се опитах да се измъкна от ръката на Фин, но той ме бутна отново зад гърба си. — Ще дойда сама. Не искам никой друг да бъде наранен заради мен!
— Защо не послушаш момичето? — предложи Джен, повдигайки многозначително вежди.
— Не и този път.
— Както предпочиташ. — На Джен очевидно му беше омръзнало да говори и се хвърли към противника си.
Фин беше изтръгнат от пръстите ми и аз изкрещях името му. Те и двамата преминаха с трясък през прозореца и се строполиха на терасата. Навсякъде се разлетяха парчета стъкло. Аз бях боса, но въпреки това ги последвах.
Джен успя да нанесе няколко удара на Фин, но Фин беше по-бърз и изглеждаше по-силен. Когато Фин го удари, той залитна и отстъпи назад няколко крачки.
— Отработил си някои неща. — Джен избърса кръвта от брадичката си.
— Ако се предадеш сега, няма да имам по-ниско мнение за теб — рече Фин.
— Добър опит. — Джен се втурна към Фин и го ритна в стомаха, но Фин успя да запази равновесие.
Аз грабнах едно голямо парче стъкло от терасата и започнах да обикалям в кръг около тях, търсейки удобен случай да атакувам. Порязах един от пръстите си, но почти не забелязах това. Джен събори Фин на земята, скочи върху него и започна да му нанася удари в лицето. Използвайки цялата си сила, аз забих стъклото в гърба му.
— Оу! — изкрещя Джен, но изглеждаше по-скоро разгневен, отколкото тежко ранен.
Аз стоях точно зад него задъхана. Това не беше реакцията, която бях очаквала, и не знаех какво да правя по-нататък.
Джен се извърна рязко и ме удари толкова силно през лицето, че полетях към ръба на терасата. За миг зърнах главозамайващата бездна долу, когато главата ми се люшна над ръба и след това се изправих с усилие на крака, вкопчена в парапета.
Фин вече беше съборил Джен на земята. Той го риташе с всичка сила, ръмжейки през стиснатите си зъби:
— Никога. Повече. Не. Я. Докосвай!
В един момент Джен успя да улови крака на Фин и го повали на земята. Чух главата на Фин да се удря в твърдия бетон на терасата. Не беше тежко ранен, но остана достатъчно дълго зашеметен, давайки възможност на Джен да се наведе над него и да вкопчи пръсти в гърлото му. Сетне той го повдигна от земята, държейки го за шията.
Аз скочих върху гърба на Джен, което не беше особено умно, защото от гърба на Джен стърчеше голямо парче стъкло. Разпрах си роклята и се нараних на стъклото, без да се нанижа цялата на него. Раната беше достатъчно тежка, за да кърви и боли, но не и за да ме убие.
— Разкарай се! — изрева Джен и ме удари силно с лакът в корема, събаряйки ме на земята.
Аз паднах на крака, но Джен вече беше прехвърлил Фин наполовина през парапета. Горната част на тялото му висеше над ръба и ако Джен го пуснеше, Фин щеше да намери смъртта си в бездната долу.
За момент не можех нито да дишам, нито да помръдна. В ума си виждах единствено картината с терасата. Разбитите парчета стъкло, които проблясваха под лунната светлина. Красивата ми бяла рокля с ивицата кръв отстрани. Необятният мрак отвъд ръба на терасата и ужасеният поглед на лицето ми, докато протягам ръка към него.
— Спри! — примолих се аз с мокро от сълзи лице. — Ще дойда с теб. Моля те! Само го остави! Моля те!
— Неприятно ми е да ти го съобщя, принцесо, но ти ще дойдеш с мен така или иначе! — изсмя се Джен.
— Не и ако мога да те спра… — Фин едва говореше заради ръката, която стискаше гърлото му.
Единият крак на Фин се изстреля нагоре, попадайки точно в чатала на Джен. Джен изпъшка, но не отпусна хватката си. Задържайки крака си там, Фин се изви назад. Докато Джен разбере какво става, Фин вече беше протегнал ръка, докопвайки дрехата му.
Той смени баланса на тежестта и в един момент, който изглеждаше като на забавен каданс, Фин полетя назад през парапета, повличайки Джен със себе си.
— Не! — изпищях аз и се хвърлих към тях, сграбчвайки празния въздух.
23
Последствия
Веднага щом достигнах парапета, Фин се появи изневиделица там, кашляйки хрипливо. Аз зяпнах срещу него невярваща. Той се прехвърли през парапета и падна тежко на терасата.
Лягайки по гръб, той се закашля отново. Аз се втурнах към него и коленичих. Докоснах лицето му, за да се уверя, че е истински, и кожата му беше мека и топла.
— Това беше доста хазартно — отбеляза Тове зад мен и аз се обърнах да го погледна.