— Ако толкова много се притесняваше за мен, защо не остана в двореца? — попитах по-рязко, отколкото ми се искаше.
— Нека не говорим за това сега — поклати глава Фин. Бяхме спрели пред вратата на стаята ми и в тъмните му очи имаше нещо игриво.
— За какво да говорим тогава? — попитах аз, вдигайки очи към него.
— Колко красива си в тази рокля. — Фин ме погледна одобрително и сложи ръцете си на кръста ми.
Аз се засмях и в следващия момент той ме беше притиснал до вратата. Тялото му беше толкова плътно до моето, че едва дишах и устата му търсеше моята. Той ме целуна по същия безумен и опияняващ начин както преди.
Прегърнах го и се прилепих пламенно към него. Фин протегна ръка, отваряйки вратата и ние се прекатурихме в стаята ми. Той ме задържа, преди наистина да падна, след това ме взе с лекота на ръце и ме понесе.
Остави ме нежно на леглото и се наведе над мен. Наболата му брада гъделичкаше шията и раменете ми, докато ме обсипваше с целувки.
Сядайки на леглото, Фин съблече якето и суичъра си и аз очаквах да продължи с фланелката, но вместо това той се спря и ме погледна. Черната му коса беше леко разрошена, но изразът на лицето му ми беше съвършено непознат. Той просто се взираше в мен, карайки кожата ми да гори от смущение.
— Какво?
— Ти си просто съвършена — рече Фин, но в тона му имаше тъга.
— О, не съм. — Аз се изчервих и се засмях. — Знаеш, че не съм.
— Ти не можеш да видиш онова, което виждам аз. — Той се наведе отново над мен, лицето му беше точно над моето, но не ме целуна. След кратко колебание ме целуна нежно по челото и по бузите, и след това по устните. — Просто не искам да те разстроя.
— Как би могъл?
— Хм. — На устните му заигра усмивка и след това се отдръпна от мен. — Трябва да отидеш да си сложиш пижамата. Едва ли се чувстваш удобно в тази рокля.
— За какво ми е пижама? — Аз се надигнах в леглото. Опитах се думите ми да прозвучат закачливо, но знаех, че в гласа ми имаше и нотки на паника. Веднага щом влязохме тук, си помислих, че нещата ще отидат много по-далече, отколкото би позволила една пижама.
— Ще остана с теб тази вечер — увери ме Фин. — Но не може да се случи нищо повече, освен да поспим.
— Защо?
— Аз съм тук — каза Фин, взирайки се в мен. — Това не е ли достатъчно?
Аз кимнах и внимателно слязох от леглото. Застанах пред него, за да дръпне ципа на роклята ми и почувствах ръцете му да се задържат върху тялото ми малко по-дълго, отколкото беше нужно. Не разбирах точно какво става, но щях да бъда щастлива каквото и да се случеше между нас.
След като си сложих пижамата, се върнах на леглото при него. Той седеше на самия му край и малко по-късно почти неохотно се приближи към мен. Сгуших се в прегръдките му, заравяйки лице до гърдите му и той ме прегърна силно.
Никога през живота си не бях изживявала нещо толкова прекрасно и направих всичко по силите си да не заспивам, за да се насладя на всяка секунда, но най-накрая се отпуснах и се унесох.
На сутринта се събудих, когато Елора влезе в стаята ми за първи път, откакто бях дошла тук. Носеше панталони — нещо, което беше съвсем ново за мен. Аз бях все още в прегръдките на Фин, но този път тя не изглеждаше изненадана или оскърбена от това. Реших, че това все пак е някакъв напредък и се отместих малко, за да срещна погледа й.
— Надявам се, че си спала добре. — Елора огледа стаята ми, но без раздразнение. Тя никога преди не беше идвала тук. — И се надявам, че Фин е бил джентълмен.
— Той винаги е такъв — прозях се аз.
Фин малко по малко се отдръпна от мен и слезе от леглото. Аз сбърчих чело, но не казах нищо. Няма нищо шокиращо в това Елора да е недоволна, че ни вижда заедно, и затова не се изненадах, когато той започна да събира дрехите си.
— Благодаря ти, че пази дъщеря ми — каза Елора, без да го поглежда.
Фин се спря за момент на вратата и ме погледна. Видях вътрешната борба, която бушуваше у него, в тъмните му очи. Той кимна, после се обърна и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Е, ти прие това много по-добре, отколкото съм предполагала — признах аз, надигайки се в леглото.
— Той няма да се върне — каза Елора, извръщайки се към мен.
— Какво? — Аз се вторачих ужасена във вратата.
— Той спаси живота ти и затова му дадох една последна нощ, за да се сбогува с теб — обясни Елора. — И сега ще го прехвърля на друго място, колкото може по-скоро.
— Искаш да кажеш, че той е знаел? — зяпнах аз срещу нея.