— Добре — продумала тя и се изгубила.
На сутринта целият град гледал с почуда великолепния дворец навръх планината. А още повече се учудил царят, като видял, че дворецът е пълен с изящна и най-богата покъщнина.
— Е — рекъл той на момъка, — как да те наградя сега? Колкото и злато да ти дам, няма да заплатя онова, което си ми издигнал. Но да ти кажа право, не ми се ще да изпущам такъв чуден майстор из ръцете си, защото утре може да отиде в друго царство и да направи втори дворец като тоя. Аз съм бездетен: искаш ли да ми станеш син?
— Искам — рекъл момъкът. — И аз съм царски син, ала баща ми се разгневи, та ме прокуди.
Царят осиновил момъка и двамата заживели като син и баща. В това време оная царица, в чийто двор била подмладителната вода, се научила от една магьосница, че момъкът, който е идвал при нея, е царски син от еди-кое си царство. Тя известила на подмладения цар да й прати веднага сина си, който е идвал при нея, за да го вземе за мъж, инак държавата му ще стане на прах и пепел. Царят се уплашил и рекъл на двамата си синове:
— Кой от вас ще иде при царицата? Нали и двамата сте взели подмладителна вода: не знам кого вика тя да й стане мъж!
— Мене вика — рекъл по-младият.
— Не тебе, а мене — обадил се по-старият.
Тръгнали и двамата. Влязъл по-старият. Лъвовете били вързани с вериги, а пред двореца имало наредена голяма войска. Момата запитала царския син:
— Ти ли си идвал при мене, когато съм спяла?
— Аз.
— Как влезе, та не те изядоха лъвовете?
— Те бяха вързани — казал царският син.
— Ами как си успял да се скриеш, като имаше пред двореца толкова войници?
— Те спяха — отвърнал оня.
— Лъжеш — рекла му царицата.
И като се обърнала към стражите, заповядала им да го убият. Влязъл вторият. Царицата запитала и него как е успял да се промъкне, без да го видят лъвовете.
— Сниших се доземи — рекъл той, — та минах, без да ме забележат.
— Ами войниците как те пуснаха? — запитала тя.
— Дадох на всекиго по жълтица и те ме пуснаха.
— Като влезе при мене, взе ли нещо?
— Нищо не съм взел — рекъл царският син.
— И ти лъжеш — рекла царицата.
И него заповядала да убият. Сетне втори път известила на царя да й прати оня син, който е идвал при нея, иначе ще му направи държавата на прах и пепел. Уплашил се царят, но не знаел къде е прокуденият син. Проводил хора да го дирят. Питали, разпитвали, ходили от царство в царство. Намерили го най-сетне и му казали, че баща му го моли да иде при еди-коя си царица.
— Нямам баща аз в онова царство — рекъл той на пратениците. — Баща ми е тук и аз ще си стоя при него. Да идат братята ми; щом те са му донесли вода да се подмлади, тях нека праща.
Върнали се пратениците при царя и му се оплакали, че момъкът не само не ще да иде, ами го и не признава за баща.
— Прав е — рекъл царят горчиво. — Не трябваше да прокуждам сина си, а да деля царството на двама лъжци; те намериха, каквото са си заслужили, но мене ме плаши заканата на оная царица. Идете го помолете втори път от мое име — дано склони да отиде.
Пратениците отишли пак при момъка и му разказали как се разкайва баща му, че го е прокудил. Казали му още, че двамата му братя са убити по заповед на царицата.
— Баща ти ще умре от скръб, ако не склониш да отидеш — рекли те.
Тогава царският син отишъл при царицата.
— Ти ли си идвал при мене, когато съм спала? — попитала го тя.
— Аз.
— Не се ли уплаши от войската?
— Каква войска? Тогава нямаше войска и в двореца нямаше жив човек.
— Ами как влезе, та не те видяха лъвовете?
— Видяха ме и се хвърлиха върху мене, но аз им дадох два овена и влязох в двореца.
— Като влезе, взе ли нещо от мене?
— Взех. Ето го.
И той й дал накитите. Тя прибрала гривната и огърлицата, па рекла:
— Ти взе от мене тия накити. Ами да не си забравил нещо?
— Не съм.
— А тоя пръстен?
— Той е мой. Но аз го турих на пръста ти, за да знаеш, че ще ми бъдеш кога да е жена.
— А друго да си взел от някоя стая в двореца?
— Взех две свещи. Ето ги.
Тогава царицата се уверила, че наистина този юнак е идвал при нея. Оженили се, той я отвел в царството на своя побащим и оттогава управлявал три държави: бащината си, тая на царицата и оная на добрия цар, който го бил осиновил.