— Нее…
— Но можеш да караш предметите да се движат. И ако изведнъж започнат да се случват разни странни неща и те ги свържат с теб, ние ще се окажем в още по-голяма опасност, отколкото сме сега. А това си е кражба и кражбата също е Лошо нещо.“
Няма значение. Татко го боли главата и трябва да се доберат до някое тихо, топло място, преди да му е станало прекалено зле и да не може дори да мисли. Чарли тръгна напред.
Телефонните кабинки бяха около петнайсет, с плъзгащи се, кръгли врати. Отвътре изглеждаха като огромни капсули антибиотик, с монтирани телефони. Повечето бяха тъмни, огледа ги Чарли, разхождайки се край тях. В една беше натъпкала телеса някаква дебелана с панталони, която бъбреше като латерна и се усмихваше. А в предпоследната един войник седеше върху столчето и проснатите му крака стърчаха навън през отворената врата. И неговата уста не спираше:
— Слушай, Сали, разбирам как се чувстваш, но всичко ще ти обясня. Абсолютно. Зная… зная… но само ако ми позволиш… — той вдигна поглед, забеляза, че малкото момиченце го гледа, сви си краката и затвори кръглата врата — всичко това с едно движение като костенурка, която се прибира в черупката си. „Оправдава се пред приятелката си — помисли си Чарли. — Сигурно й е вързал тенекия. Аз никога няма да позволя на мъж да ми върже тенекия.“
Ечащ високоговорител. Плъхоподобен страх гложди в дъното на съзнанието й. Всички лица изглеждат чужди. Почувства се самотна и много мъничка и все още болна от скръб по майка си. Кражба бе, но имаше ли някакво значение? Та те бяха откраднали живота на майка й.
Тя се шмугна в крайната телефонна кабинка, кесията прошумоля. Чарли вдигна слушалката и се престори, че говори — „здравей, дядо, да, току-що влязохме с татко, добре сме“ — и погледна навън през стъклото, за да види дали някой проявява интерес. Никой. Единственият човек наблизо беше една негърка, която се застраховаше за полет от автомат и беше с гръб към нея.
Чарли погледна към телефона и изведнъж го тласна.
От усилието й се изплъзна лек звук и тя прехапа долната си устна, като изпита приятно усещане от хлътването й под зъбите. Не, нямаше никаква болка. Чувстваше се добре, като тласкаше разни неща и този факт допълнително я плашеше. Ами ако започне да харесва това опасно нещо?
Чарли отново, съвсем лекичко, побутна телефонния автомат и внезапно от отвора за връщане на монетите потече сребърен поток. Тя се опита бързо да нагласи кесията под него, но докато успее, повечето от четвъртинките, десетачетата и петачетата се изсипаха върху пода. Чарли се наведе и замете колкото можа в кесията, като непрекъснато се озърташе навън през стъклото.
Щом събра монетите, продължи към следващата кабинка. На съседния телефон войникът още говореше. Пак бе отворил вратата и пушеше.
— Сал, честна дума, не те лъжа! Попитай брат си, ако не ми вярваш! Той ще…
Чарли затвори вратата с плъзване, за да не чува цвиленето му. Тя беше само на седем, но разбираше, когато някой лъготи. Погледна към телефона и миг по-късно той си предаде монетите. Този път бе поставила идеално кесията и те нежно зазвънтяха по дъното й.
Като излезе, войника го нямаше и Чарли отиде в неговата кабинка. Седалката беше още топла и въздухът противно миришеше на цигарен дим въпреки вентилатора.
Парите издрънчаха в кесията й и тя продължи.
6
Еди Делгардо седеше върху твърдия пластмасов стол, гледаше в тавана и пушеше. Кучка, ядосваше се той. Следващия път два пъти ще си помисли, преди да вземе да стиска проклетите си крака. Еди, това и Еди, онова, и Еди, не искам повече да се виждаме, и Еди, как можеш да си толкова жесток. Но той бе променил малко решението й относно старото „не искам повече да се виждаме“. Сега разполагаше с трийсетдневна отпуска и отиваше в Ню Йорк, рая на развлеченията или както го наричаха „Голямата ябълка“, да се поразходи и наобиколи баровете за семейно необвързани. И когато отново се върне, самата Сали ще бъде като една голяма, узряла ябълка, узряла и готова да капне. Никакви глупости от рода на „не ме ли уважаваш“ не минават на Еди Делгардо от Маратон, Флорида. Сали Брадфорд ще вдигне бялото знаме, а пък ако действително е повярвала на онази дивотия, че си е правил вазектомия11, това си е неин проблем. Нека търчи при оня селски даскал, брат си, ако желае. Еди Делгардо ще си кара военния товарен камион из Западен Берлин и ще…
Внезапно унесът, в който бе изпаднал, предвкусвайки сладкото отмъщение, бе прекъснат от странно усещане за топлина, идващо откъм краката му — сякаш изведнъж температурата на пода се покачи с десет градуса, — придружено от странна, но не съвсем непозната миризма… не на горено, а… май на пърлено?