Разказаха си неща, каквито мъж и жена не споделят, без да се познават от години… неща, каквито мъж и жена обикновено не споделят изобщо, дори и на обгърнатото в тъма брачно ложе след десетилетия, прекарани заедно.
Но дали говориха?
Това Анди така и не разбра.
Времето беше спряло, но все пак някак си минаваше.
13
Малко по малко той изплуваше от дрямката. Рахманинов го нямаше… ако изобщо го бе имало. Вики спеше спокойно на кушетката до него, със събрани върху гърдите ръце, чистите ръце на дете, заспало по време на вечерната си молитва. Анди я гледаше и осъзнаваше, че по някое време се бе влюбил в нея. Чувството му беше дълбоко и завършено, извън всякакво съмнение.
След малко се огледа. Част от кушетките бяха празни. В стаята бяха останали към петима доброволци. Някои спяха. Един седеше изправен на кушетката и някакъв стажант — съвършено нормален стажант на около двайсет и пет — му задаваше въпроси и си водеше бележки. Подопитният обект очевидно каза нещо забавно, защото и двамата се разсмяха — тихо и деликатно, както се прави, когато другите наоколо спят.
Анди се надигна и се вслуша в себе си. Чувстваше се добре. Пробва една усмивка и установи, че се получава идеално. Мускулите му мирно си взаимодействаха. Чувстваше се възторжен и свеж, с изострени и някак невинни възприятия. Спомни си, че се чувстваше по този начин като дете в събота сутрин, когато се събуждаше със съзнанието, че колелото му е на стойката си в гаража и двата почивни дни се простират пред него, подобно на приказен панаир с безплатни забавления.
Един от стажантите се приближи и каза:
— Как се чувстваш, Анди?
Анди го погледна. Беше същото момче, което му беше поставило системата… кога? Преди година? Той потърка с ръка бузата си и усети стърженето на наболата си брада.
— Като Рип Ван Уинкъл12.
Стажантът се засмя.
— Минали са само четирийсет и осем часа, а не двайсет години. Кажи сега честно, как се чувстваш?
— Добре.
— Нормално?
— Да, нормално, каквото и да означава тази дума. Къде е Ралф?
— Ралф ли? — вдигна вежди стажантът.
— Да, Ралф Бакстър. На около трийсет и пет. Едър мъж. С пясъчноруса коса.
Стажантът се засмя.
— Фантазии.
Анди го погледна неуверено.
— Какво, какво?
— Фантазии. Халюцинации. Доколкото знам, единственият Ралф, който взема участие в опитите със „Серия шест“, е един дърт развратник, фармацевт, на име Ралф Стайнъм. А той е някъде към петдесет и пет.
Анди се взря продължително в стажанта. Ралф илюзия? Добре, може и така да е. Действително всички параноидни елементи на наркотичния сън бяха налице; Анди си спомни как в съзнанието му се бе промъкнало убеждението, че Ралф е таен агент, унищожил разни хора. Той леко се усмихна. Стажантът му се усмихна в отговор… с малко прекалена готовност, помисли си Анди. Или и това е параноя? Сигурно.
Момчето, което разговаряше седнало, когато Анди се събуди, сега си отиваше, придружено от стажанти, отпивайки портокалов сок от картонена чашка.
Анди попита предпазливо:
— Никой не е пострадал, нали?
— Пострадал ли?
— Ами… никой не е имал конвулсии или…
Стажантът се приведе напред с обезпокоен вид.
— Слушай, Анди, надявам се, че няма да тръгнеш да разпространяваш такива истории из университета, нали? Подобно нещо може да направи на пух и прах изследователската програма на доктор Уонлес. През следващия семестър ни предстоят опити със серии Седем и Осем…
— Стана ли нещо?
— Едно момче получи мускулен спазъм, съвсем лек, но много болезнен — отговори стажантът. — Премина за по-малко от петнайсет минути, без никакви последствия. Но наоколо вече са се настроили за лов на вещици. Искат да се прекрати мобилизацията, да се забрани ККЗО13-то, да се спре набирането на работници за „Дау кемикъл“, защото произвеждали напалм… Положението е много сериозно, а аз смятам, че това изследване е страшно важно.
— Кое беше момчето?
— Сам разбираш, че не мога да ти отговоря. Просто не забравяй, че си бил под въздействието на слаб халюциноген. Не обърквай фантазиите си, предизвикани от него, с действителността, и не ги разпространявай.
— Бихте ли ме оставили, ако започна? — попита Анди.
12
Известен герой на американския писател Уошингтън Ървинг (1783 — 1859), който при едно от своите невероятни приключения се напил и се събудил след двайсет години. — Б. пр.