— А аз наистина ли ще се разведа след време?
— А наистина ли искате да го знаете?
— Да.
Извади сгънат лист хартия и огризка от молив.
— Нарисувайте круша.
— Круша ли?
— Да. Едва тогава ще мога да ви отговоря.
Взех молива и хартията.
— Нищо не разбирам, хер Четвъртък.
Круша. Приятно заоблена долу, плавно изтънява нагоре. Дръжка. Малко щриховки за дълбочина и сенки. Просто круша.
Метна бегъл поглед и я мушна в джоба си.
— Ще се разведете. Но не той ще ви напусне, а вие.
— И защо ще го направя?
— Защото ви очаква Франк Елкин.
Винаги съм си мислила, че ако бях се омъжила за Франк, всичко щеше да е наред. Не си кривя душата, обичах го. Но той обичаше не само мен, но и парашутните скокове. При един от скоковете парашутът не се отвори. Беше сигурно преди двайсет години или повече…
— Франк Елкин е мъртъв.
— Да, но вие можете да промените този факт.
Когато отидохме, апартаментът беше празен. Четвъртък каза, че никой няма да дойде, докато не свършим това, което трябва да свършим. Влязох в спалнята и взех албума от масичката. Обикновена червеникаво-сивкава обвивка. Помня деня, когато го купих и платих с чисто нови монети. Струваше ми се, че всяка от тях блести като златна или сребърна. Бях романтична душа и го приех като добра поличба.
Подадох албума на Четвъртък.
— Седнете.
— А какво ще стане с децата?
— Ако искате, съдът ще ви ги присъди на вас. Ще можете да докажете, че мъжът ви е алкохолик и не може да се грижи за тях.
— Но Вили не пие!
— Вие можете да промените и това.
— Как мога да го променя? И какво искате да ми кажете с всичко това?
Отвори албума и го запрелиства енергично, без никъде да спре с внимание.
— На някои места сте рисували Бога. Не мога да кажа къде точно, но има такива рисунки. Някои хора притежават подобен талант. Някои могат да го опишат с думи, други — със звуци. Не говоря за Толстой или Бетховен. Те са само велики майстори. Ако трябва да говоря с вашите думи, за вас са достъпни терзаещите подробности. Точно това ви прави способна за трансцедентното.
Направи пауза и продължи:
— Ако искате, до края на вашия живот ще идвам отвреме-навреме и ще ви карам да ми рисувате нещо. Като днешната круша. Или да копирам нещо от албума ви. Аз мога да кажа, че е пълен с удивителни рисунки, фрау Бекер. Тук има поне три различни и много важни рисунки на Бога, една от които не съм виждал преди това. И други неща. На нас ни трябва вашият албум и вие самата. За жалост, не мога да ви кажа нито дума повече. Дори да ви покажа коя от вашите рисунки е… трансцедентна, все едно, няма да разберет за какво говоря. Вие можете неща, които са недостъпни за нас. И обратното. За нас не е никакъв проблем да съживим Франк Елкин. Или да спасим вашия син. — Тук той вдигна албума с двете си ръце. — Но ето това ние не умеен да правим, затова имаме нужда от вас.
— А ако откажа?
— Ние удържаме на думите си. Синът ви ще стане пилот, но самата вие ще затъвате все по-дълбоко в собствения си досаден живот, докато някой ден разберете, че…
— А ако ви дам албума и започна да рисувам за вас?
— Ще получите Франк Елкин и всичко останало, което пожелаете.
— Да не сте от Небето?
За пръв път се усмихна широко.
— Не мога да ви отговоря честно, защото не знам. Точно затова ни трябват вашите рисунки, госпожо Бекер. Защото сега дори Бог не знае нищо и не помни, може би страда от прогресираща амнезия. Казано простичко, всичко забравя. Можем да му напомняме това-онова, само ако му показваме рисунки като вашите или като послуша определена музика, като почете определени книги… Само тогава Той си спомня нещо и ни казва онова, което ние трябва да знаем. Записваме всичко, което казва, но периодите на ясна мисъл стават все по-редки. Най-тъжното е това, че дори Той започна да забравя детайлите. А докато забравя, всичко се променя и се подхлъзва. Засега само детайлите — разни миризми например, или забравя да даде на някое дете ръчички, или на някой възрастен свобода, която той заслужава… Някои от нас, които работим за Бога, не знаем откъде идваме или дали постъпваме правилно. Знаем само, че състоянието Му се влошава бързо и нещо трябва да се направи. Когато вижда вашите рисунки, става такъв, какъвто беше преди. Но без тези рисунки, на които Той вижда Самия Себе Си, образите на това, което е създал, думите, които е произнасял, без тези неща Той е само едно старче с бавно отмираща памет. А когато Неговата памет се стопи, няма да остане нищо.
Вече не ходя в кафене „Бремен“. Няколко дни след моята среща с Четвъртък се случи нещо странно, което буквално ме прогони от това място. Бях седнала в любимия си фотьойл и по негова молба рисувах свиня, Гибралтарските скали и старинна испанска монета. Когато завърших монетата, вдигнах очи и видях хер Ритер — разглеждаше ме съсредоточено от мястото си зад бара. Твърде съсредоточено. Досадно съсредоточено. Трябва да бъда предпазлива при избора на тези, на които е позволено да гледат рисунките ми. Четвъртък рече, че наоколо се навъртат много от ония, за които няма по-голямо удоволствие от изчезналите веднъж и завинаги спомени.