Всеки ден, във всяко едно отношение, положението става все по-добро и по-добро.
Днес името на психотерапевта Емил Куе може да не е така популярно, както в началото на ХХ век, когато този първооткривател на метода на утвърждението лекува болни и запознава хората със своите открития в клиники из цяла Европа и Северна Америка. По онова време трудовете му се превръщат в сензация, за тях се говори дори и днес, десетилетия след смъртта му. Куе открива, че неговите пациенти оздравяват много по-бързо и успешно, ако всяка сутрин след като се събудят и всяка вечер преди да си легнат, повтарят едно просто утвърждение. Утвърждението, на което ги учел било: „Всеки ден, във всяко едно отношение, положението става все по-добро и по-добро.“ Две минути сутрин. Две минути вечер. Това е всичко. Резултатът обаче бил толкова поразителен, че той написва няколко книги за самовнушението и започва да изнася лекции по цял свят за целебните способности на мисълта, насочена към оздравяване. Утвърждението на Куе насочва мисълта на болния към това — всеки ден, във всяко едно отношение състоянието му да става все по-добро и по-добро. Документално е потвърдено излекуването на хиляди хора по метода на Емил Куе.
По-близо до нашето време е музикантът Джон Ленън, когото винаги ще помним заради песните му, хуманистичните възгледи и поразителна искреност. Ленън не криел своят интерес към магията и силата на мисълта, което намерило отражение в неговите песни. Ето част от текста на песента му „Игри на мисълта“:
Ние играем игрите на мисълта, творейки бъдещето си от сегашния ден…
Ленън познавал и използвал методите на визуализацията и утвърждението. „Моите мисли правят всичко възможно“, обичал да повтаря той. А в песента си „Красиво момче“, написана за сина му Шон, той пее: „Преди да заспиш — кажи си тази кратка молитва — всеки ден, по всякакъв начин, нещата се развиват все по-добре и по-добре.“ Подобно на Куе и на толкова други велики хора, той също е стигнал до тази вечна истина.
Песните на Джон Ленън призовават да повярваме в себе си, в своите сили и възможности. „За какъв се мислиш? За звезда? Е, ти наистина си такъв!“ — пее той.
Успехът влече след себе си успех.
Мнозина от нас са по-склонни да виждат неуспехите и недостатъците си, отколкото да осъзнаят и оценят постиженията и достойнствата си. Веднъж постигнали нещо, ние му се наслаждаваме за няколко дни или седмици, но след това си поставяме нови цели и желания. Прекалено бързо ни напуска чувството на удовлетворение от постигнатото, ние дори забравяме, че сме получили това, което искаме. Цялото ни внимание се насочва към новите цели и желания и усещането за успех, породено от миналите постижения, се изпарява. Това е абсолютно прахосничество на изключително мощната енергия на успеха. Ако се концентрираме само върху онова, което още не е постигнато, ние несъзнателно подхранваме в ума си представата за собствената си несъстоятелност. Отново и отново можем да използваме енергията на успеха от минали постижения и да постигаме положителни резултати, но за съжаление рядко постъпваме така.
Веднъж, след една моя лекция, към се приближи някаква жена и попита: „Джон, мислите ли, че някога ще мога да постигна целите си?“ Помолих я да ги сподели с мен. Нейната първа цел беше да живее в хубава къща, втората — да се върне в Англия, за да се срещне с родителите и роднините си, които не беше виждала четиринадесет години, а третата — да се запознае с по-специален за нея човек и да създаде пълноценна връзка. Тъй като беше самотна майка с три деца и живееше с оскъдни средства, в този момент целите й изглеждаха неосъществими. Но посещавайки семинарите ми, жената се надяваше да научи ефикасни нови начини за подобряване на живота си, за създаване на нова, по-добра действителност.
Уверих я, че използвайки силата на мисълта, тя наистина има шанс да постигне поставените цели. Бях забравил за тази жена, докато веднъж, около година след нашата среща, тя ми позвъни. „Джон, — развълнувано започна тя, — никога няма познаете какво се случи! Сега живея в нова къща с басейн, прекрасен двор и превъзходен изглед.“ Казах й, че много се радвам за нея, но тя не беше свършила. „Освен това, прекарах три седмици в Англия и се видях със семейството си. И… — най-хубавата новина тя беше оставила за накрая. Имам чудесна връзка. Влюбена съм, наистина влюбена!“