Основите на теорията, довели до развитието на холограмата, били положени за първи път от Денис Габор, удостоен по-късно с Нобелова награда за своето откритие. Холограмата представлява реален обект, в който „цялото“ се съдържа във всяка една от неговите съставки. Например морската звезда показва определени холографски модели. Ако се отреже част от нея, тя израства отново. Освен това от отрязана част ще порасне нова морска звезда, тъй като генетичният код е заложен във всяка една от частиците.
Преди няколко години на изложба на холограми видях снимки, направени чрез използване на холографския ефект. На една от тях беше изобразена изправена жена. Като се погледнеше отдясно, изображението се променяше внезапно — жената пушеше цигара, а погледната отляво, то се изменяше отново — жената извиваше ханш в прелъстителна поза. Ако това холографско изображение беше паднало на пода и се беше разбило на парченца, то всяко едно от тях би разкрило не каквото се очаква да се види — част от обувката, роклята или детайл от лицето — а целия образ на жената. И ако разместите което и да е от парченцата, пак бихте видели как жената пуши цигарата си или заема съблазнителна поза. Всяко едно от малките парченца би съдържало в себе си цялата картина.
Сега се появява твърдението, че естеството на действителността е холографско мозъкът също функционира на холографския. Нашите мисловни процеси изглежда са сходни с основното състояние на Вселената и са изградени от същото „вещество“. Мозъкът — това е холограма, отразяваща холографската Вселена.
Създателите на тази поразителна идея са двама от най-изтъкнатите световни учени — физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, ученик на Айнщайн, едно от светилата на световната квантова физика, и неврофизиологът от Стандфордския университет Карл Прибрам. Те са направили своите открития независимо един от друг, работейки в различни области на науката. Бом е стигнал до извода за холографската природа на Вселената след чувство на неудовлетвореност, продължило с години и дължащо се на невъзможността да се обяснят всички необикновени процеси и явления в квантовата физика с помощта на традиционните теории. Прибрам, занимавайки се с изучаването на човешкия мозък, също осъзнал неспособността на традиционните теории да дадат логично обяснение на многобройни неврофизиологични загадки. И за двамата учени холографският модел внезапно се изпълнил със смисъл и дал отговор на много от неразрешимите преди въпроси. Те публикували своите открития в началото на 70-те години. Техните трудове срещнали жив отклик в научните среди, но за съжаление така и не получили широка известност извън техните предели. Докато някои се отнесли скептично към тях (коя ли научна теория е избегнала тази участ?), мнозина от най-видните световни учени се причислили към поддръжниците им. Ученият от Кембридж, Нобелов лауреат по физика за 1973 г. Брайън Джоузефсън, описал откритията на Бом и Прибрам като „най-революционния успех в разбирането на естеството на действителността“. С тази гледна точка се съгласил и доктор Дейвид Пийт, учен физик от Канадския кралски университет и автор на книгата „Мост между материя и мисъл“, който твърди, че „нашите мисловни процеси са много по-тясно свързани с физическия свят, отколкото мнозина подозират.“
През 1979 г. Робърт Дж. Джан, декан на Школата за технически и приложни науки на Принстънския университет, разработил програма по изучаване „ролята на съзнанието при създаване на материална действителност“. Провеждайки хиляди експерименти, Джан и неговите сътрудници публикували своите открития, заявявайки, че вече има недвусмислено доказателство, показващо, че мислите могат непосредствено да влияят и влияят върху материалната действителност. През 1994 г. изтъкнати учени, педагози и лекари от цял свят се събират, за да обсъдят как може да се развие тази поразителна теория и да се приложи на практика в конкретни области на науката.
Това откритие действително е вълнуващо и когато човек помисли как могат да бъдат използвани тези нови знания, може да достигне до изумителни изводи.
Взаимодействието между съзнанието и материалния свят вече не е мистерия: съзнанието не е нищо друго освен енергия в нейната най-фина и динамична форма. Това помага да се разбере защо нашите фантазии, представи, желания и страхове оказват влияние върху реални събития и обяснява защо и как се материализира създадения от мозъка образ.
Тези открития, засягащи естеството на действителността, могат да бъдат движеща сила за нашето по-нататъшно усъвършенстване и промяна. Осъзнавайки, че е част от открита и динамична Вселена и че неговите мисли играят решаваща роля в създаването на действителността, човек може да развие по-творчески и активен подход към живота. Вече не е необходимо да седи на скамейката, наблюдавайки отстрани, като зрител, нещата, които се случват, защото чрез новото схващане той разбира, че всъщност скамейка няма и никога не е имало. Взаимовръзката е в основата на всичко. Където и да отидем, каквото и да правим, нашите мисли творят обкръжаваща ни действителност.