Размишленията са единственият и най-добър метод, който ми е известен, за развитие на способността за концентрация. Те не само ще ви помогнат да изострите ума си, но и ще засилят вашата проницателност за нещата, които изследвате. Размишленията са неделима част от тренировката на ума за всеки един от нас.
Размишлявайки, ние си пробиваме път през намиращите се на повърхността идеи, истини и закони, за да изследваме дълбокия им смисъл и заключенията, към които ни навеждат. Именно така най-великите художници, изобретатели, мистици и ясновидци през цялата история на човечеството са черпели своите знания. Без дълбоки размисли е почти невъзможно да се погледне зад плътната завеса, забулваща нещата, ето защо повечето хора имат само повърхностна представа за обкръжаващата ги действителност. Колко често се самозалъгваме, че знаем всичко по дадена тема, само защото можем да привеждаме факти и логични аргументи? Може и да знаем нещо, но то вероятно представлява само малка част от цялото и съвсем не означава, че знаем всичко.
Нека да ви дам един пример. Да вземем предвид разликата между домат, откъснат още съвсем малък, твърд и зелен, и такъв, който е имал възможността да порасне максимално, да се обагри и налее със сок? След като изядете неузрелия домат, вие можете да заявите, че знаете какви са на вкус доматите и технически погледнато, ще сте прави. Даже може да влезете в спор, твърдейки, че те са горчиви и твърди, съдейки от опита си. Но, ако вкусите зрял и сочен домат, веднага ще видите, колко много сте пропуснали. Вашите знания за възможностите на доматите току-що неимоверно са се обогатили. Сега вече сте опитвали и двата вида и знаете разликата. Истинският потенциал на зеления домат се е разкрил пред вас. По същия начин, веднъж прочели тази книга, можете да заявите, че разбирате силата на мисълта и начина й на действие — и е вярно, че ще имате основната информация. Но колко по-различно ще е чувството, ако не просто прочетете книгата, а редовно започнете да прилагате описаните в нея методи. Тогава ще притежавате много повече знание и разбиране за силата на мисълта в сравнение с човек въоръжен само с умствени или теоретични познания. Единствено размишленията върху даден проблем позволяват той да бъде по-дълбоко разбран.
Да размишляваш, означава да използваш ума си като прожектор в търсене на нова информация. Размишлението се заключава в това, да се вземе дадена идея, мисъл, закон или истина и задълбочено да се изследва. Това дисциплинира мозъка, приучава го да се концентрира върху предмета на размишление за дълго, докато вие нееднократно преразглеждате съдържанието му и го обмисляте, установявайки нови отношения, откривайки скрити сходства и немислими преди това връзки.
Може да се размишлява над всичко, което ви вдъхновява или което искате да разберете по-ясно. Да допуснем, че искате да обмислите идеята, че мислите притежават реална сила. Използвайки за засичане на времето часовник (предлагам ви да изпълнявате упражнението минимум пет и максимум десет минути), започнете да се съсредоточавате върху това, че „мислите притежават реална сила“. Напълно се потопете в идеята, размишлявайки задълбочено над нея. Задавайте си въпроси като: Какво означава това? До какви изводи води? Засяга ли ме? Мога ли да извлека полза? Размишлявайте през времето, което сте си определили, без да позволявате на ума си да се отклонява от упражнението.
Ако мисълта ви постоянно блуждае по време на размишленията (а това непременно ще е така), внимателно, но твърдо я връщайте към предмета на размисъл. В началните етапи на практикуване на метода на размишленията вашият ум вероятно ще се отклонява от предмета десет или двадесет пъти за пет минути. В хода на упражнението в главата ви могат да възникнат мисли без никаква връзка със задачата. Спомени за скорошни събития, мисли за несвършена работа, различни желания, безпокойства и фантазии ще изникват в ума ви без покана, опитвайки се да задържат вниманието ви. Не им позволявайте да ви разсейват от заниманията ви. Щом осъзнаете, че мозъкът ви е зает с ненужни мисли, прогонете ги и продължете оттам, където са ви прекъснали. Умът ви още не е свикнал с дисциплината и с този начин на насочване. На него му е по-лесно да се рее свободно и да се съсредоточава върху неща по негов избор. Скоро ще се отегчи, решил, че тук няма повече за какво да се мисли, ще стане неспокоен. Пренебрегвайте тези усещания и постоянно се връщайте към основната тема за размисъл, напомняйки си за установения лимит от време. Това е истинска гимнастика за ума и чудесно упражнение. Сега вие насочвате и контролирате мислите си, а не те вас.