Първата половина на XVI век била време на интелектуално и художествено обновление в Европа. Вълната от творчество, заляла европейското общество, му помогнала да се измъкне от мрачното Средновековие и да навлезе в така наречения Златен век — Ренесанса. Това било времето на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело. Христофор Колумб тъкмо бил открил Америка. Васко да Гама плавал към Индия, Кортес — към Южна Америка. Разширявали се представите и светоусещането на хората. Настъпил научен подем. Коперник открил, че Земята се върти около Слънцето, а не обратното. Изобретена била печатарската машина. Било време на небивали интелектуални постижения и артистична мощ, приливът на свежи идеи и нови култури отворил умовете на хората.
През XXI век вие също можете да започнете свой личен Ренесанс. Никога преди в историята на човечеството пред личността не се е разкривало такова разнообразие от идеи, промени и варианти. Старите пътища се загубват, нови хоризонти се откриват, като буквално променят начина на живот. За мнозина тази перспектива изглежда плашеща и съкрушителна, но това трябва да се случи. Нашето подсъзнание успешно усвоява тази нова реалност и ще ни съобщава за откриващите се пред нас възможности.
Творчеството е необходима способност за успешен живот. За щастие това е вродена способност, която може да бъде развивана. Разбуденият творчески дух е много повече от мимолетно прозрение. Това е умението редовно и последователно да се решават ежедневните проблеми по уникален и новаторски начин. Това означава да се премине отвъд рутинното и общоприетото. Да се пусне кранчето на вдъхновението и идеите да потекат.
Личното ви Възраждане ви очаква. Открийте и използвайте творческия си дух и той ще превърне живота ви в забавно приключение.
15
Няма проблеми, има само възможности
Кой може да каже какво е щастие и какво нещастие?
Повечето от нас мечтаят за онзи ден, в който всички проблеми ще бъдат решени и животът ще стане „съвършен и пълен“. Но проблемите си остават важна и значима част от нашето съществуване и ние не бива да ги избягваме, а да се стараем да разберем какво точно представляват.
Нищо не е случайно. Ние сме част от Вселената, която винаги ни изпраща определени послания и сигнали, често във вид на проблеми. Не е случайност или съвпадение, когато даден проблем надвисва над нас в някой конкретен момент от живота ни, трудностите са знаци, които трябва да бъдат разчетени. Задавайте си въпроси. Какво ми разкрива този проблем за мен самия? Какво издава той относно моите мисли, убеждения, действия, алтернативи, начин на живот? Какво се опитва да ми каже? Вгледайте се внимателно и вижте дали ще можете да намерите истинската причина. Ако се самосъжалявате и се чувствате безпомощни, когато се сблъсквате с някакъв проблем, то вие винаги ще изпускате важните послания, които той ви носи.
Средновековният алхимик е прекарвал живота си в опити да намери тайната на превръщането на неблагородните метали в злато. Много време и огромни състояния са били пропилявани за тези търсения, но напразно. Средновековната алхимия е претърпяла неуспех, защото практикуващите я са вървели в неправилна посока. Истински алхимик е онзи, който знае как да превръща ежедневните ситуации в злато, научил се е да подчинява всяка ситуация на волята си и да извлича полза от нея. Проблемите и трудностите могат да се използват като трамплин към по-дълбоки прозрения. Истинският алхимик разбира, че проблеми не съществуват, а съществуват само благоприятни възможности.
Щом човек промени отношението си, възприеме този възглед и пристъпи към търсене на възможностите, които се крият във всяка една ситуация, резултатите са направо потресаващи.
Маргарет Кели, която посещаваше моите семинари за „Движещата сила на мисълта“, веднъж използвала този принцип в работата си. Тя беше директор на голяма частна клиника и заедно с двама асистенти ръководеше ежедневните дела на повече от хиляда пациенти. Ако дори и един от асистентите й отсъствал, това причинявало бъркотия, така че представете си с какъв „проблем“ се сблъскала, когато веднъж се разболели и двамата едновременно. Тя изпаднала в паника, но после си спомнила, че „проблеми не съществуват, а има само възможности“. Зачудила се каква е възможността в нейния случай.
Тогава осъзнала, че винаги е ръководила работата чрез своите помощници и фактически не познава персонала, с който работи. Казала си: „Смятам да се възползвам от това, за да опозная останалите хора.“ Прекарала деня, разговаряйки с работниците, с които практически преди това не била контактувала. Маргарет изслушала техните тревоги, узнала трудностите им, което на свой ред я довело до нов и по-ефективен метод на изпълнение на определени задължения. Както по-късно Маргарет Кели ми каза: „Денят се превърна в чудесна възможност и аз постигнах толкова много неща.“