Тридесет години по-късно друга талантлива олимпийска шампионка се сблъскала с най-кризисната ситуация в живота си. Гейл Девърс се готвела за Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., когато внезапно цялото й тяло се покрило с язви. Никой не можел да определи причината. Накрая поставили диагноза — болест на Грейвс, състояние, при което се появила реална заплаха от ампутация на стъпалата. До насрочената операция оставали само два дни, когато тя започнала да се оправя. Преодолявайки това нещастие, Девърс продължила живота си и спечелила бягането на 100 м в Барселона, а след това пред 85 хилядна публика, която я окуражавала неудържимо, повторила удивителния си подвиг и в Атланта през 1996 г. „Не бих променила нищо“ — казва Гейл, спомняйки си онова сурово изпитание. „То се оказа благословия. Направи ме това, което съм сега. По-силен и по-добър човек.“
Учредителният директор на изключително преуспяваща инвестиционна компания сподели с мен тайната си за наемането на качествени служители. „Ние не наемаме лица, които не са претърпели поне едно голямо поражение в живота си. Смятаме, че в резултат на това те стават по-всеотдайни и по-решителни. Несполуките правят хората по-добри.“
Какви възможности ви очакват в момента? Никога няма да разберете, докато не започнете да ги търсите. Много рядко възможностите просто се изпречват пред вас и ви помахват. По-често те идват завоалирано като проблеми или неуспехи. Но възможности наистина има в изобилие пред всички нас и ако сте склонни да отключите и изследвате „проблемите“ си, отнасяйки се към тях по този нов начин, то вас ви очакват вълнуващи изненади. Вашите трудни, борбени и стресови житейски ситуации са предизвикателства и възможности. Както казва Арнолд Шварценегер: „Аз наистина вярвам в борбата и усилието.“
16
Излекувайте себе си
Умът е велик лечител.
Може ли умът да определя здравословното състояние на човек? „Това, което става в ума на пациента, често е ключът към това дали той ще оздравее“ — казва доктор Карл Саймънтън. Той е международно признат лекар и директор на раковия център „Саймънтън“ в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Доктор Саймънтън разказва с ентусиазъм за резултатите, които е постигнал при лечението, използвайки методите на визуализацията.
Ние смятаме, че хората едва сега започват да осъзнават колко взаимно свързани са умът и тялото. Сега вече знаем, че ходът на болестта може да бъде променен. Ние сме убедени, че същите пътища, по които се предава негативното, например раковите образувания, могат да бъдат използвани и за предаване на позитивното, което в края на краищата да доведе до оздравяването на човека. Ние говорим за коренни промени в начина, по който хората гледат на болестите и за това как те сами да се излекуват.
Доктор Саймънтън и колегите му не говорят празни приказки, свидетелство за това е броят на излекуваните от рак в неговата клиника, който е много над средното ниво. Той пътува из страната и учи и други лекари как да постигат такива резултати.
През последните двадесет години аз съм изнесъл семинари за овладяване силата на мисълта пред повече от 100 000 човека и съм видял невероятни резултати, хора стават това, което поискат — от мултимилионери до победители в големи спортни състезания. Това са потресаващи факти, но най-голямо удовлетворение получавах, когато виждах стотици хора, излекували се от болестите си благодарение на техниките, които им преподавах. Позволете ми да ви представя Мартин Брофман. Той ще ви разкаже своята история:
На 34 години се озовах в болница и лекарите ми казаха, че имам тумор, обхванал гръбначния ми мозък. Беше злокачествен и диагностициран като навлязъл в неизлечим стадий. Казаха ми, че ми остават от два месеца до една година живот. След няколко седмици на пълно отчаяние реших да опитам да си помогна сам.
Започнах да медитирам два пъти на ден по 15 минути. На въображаем екран, в ума си, изобразявах своето тяло и рака. Всеки път, когато „виждах“ тумора, си го представях по-малък от предишния път. Все пак всичко се извършваше в ума ми. Можех да си го представям, както си искам. Мислено виждах как раковите клетки се разпръскват под действието на имунната ми система и си казвах, че ги изхвърлям от тялото си всеки път, когато ходех до тоалетната. Щом дочуех някакъв вътрешен глас, нашепващ ми, че състоянието ми не се подобрява, аз го усмирявах, настоявайки, че в действителност се оправям. Медитирайки, си повтарях непрекъснато: „Всеки ден, във всяко едно отношение аз ставам все по-добре и по-добре“, докато не си повярвах.