— От немейския лъв до извеждането на Цезар от Ада — промърмори Еркюл Поаро. — Поредицата е завършена.
Седмица по-късно мис Лемън донесе на своя работодател неплатена сметка.
— Извинете, мосю Поаро. Трябва ли да бъде платено това? „Цветарски магазин «Ленора», червени рози. Единайсет лири и шест пенса. Да се изпратят на графиня Вера Росакоф, «Ада», Енд Стрийт, номер 13.“
При споменаването на червените рози, Поаро се изчерви.
— Да, мис Лемън, трябва да бъде платено. Малък знак на внимание във връзка с празник. Синът на графинята се сгодил в Америка. За дъщерята на своя работодател — собственик на компания за стоманени изделия. Доколкото си спомням, червените рози бяха любимите й цветя.
— Сигурно — рече мис Лемън. — Доста скъпи са по това време на годината.
Еркюл Поаро възмутено изпъна гръб.
— Съществуват моменти, когато човек не трябва да бъде скъперник.
Тананикайки си тихичко, той излезе. Пое по улицата бодро и енергично. Мис Лемън се втренчи след него. Целият й замисъл за усъвършенстване подредбата на архива бе напълно забравен. Събудиха се женствените й инстинкти.
— Господи — промърмори тя. — Чудя се… Наистина… На неговата възраст! Едва ли…