— Ще да е било доста доходно изнудване! — подхвърли Поаро с усмивка. — Колко сте във вашата групичка? Или по-правилно е да попитам, колко често сте провеждали операцията успешно?
— Шан Тън беше шестнайсетият — отвърна мис Карнаби.
— Поздравявам ви. Организацията ви изглежда наистина е била отлична.
— Ейми винаги е била добра организаторка — обади се Емили Карнаби. — Баща ни, пастор на Келингтън в Есекс, винаги казваше, че Ейми има голям талант да подрежда нещата. Тя винаги отговаряше за събиранията, благотворителните базари и други подобни неща.
— Съгласен съм — рече с лек поклон Поаро. — Като престъпник, вие, мадмоазел, сте сред най-висшата класа.
— Престъпник. О, Боже, сигурно съм такава — заплака Ейми Карнаби. — Но… но никога не се бях чувствала така.
— Как се чувствахте?
— Разбира се, съвършено прав сте. Престъпих закона. Но… знаете ли… как да ви обясня… Почти всички жени, които ни наемат, са груби и неприятни. Лейди Хогин например изобщо не я е грижа как се държи с мен. Онзи ден например каза, че тоникът й има неприятен вкус и ме обвини, че аз съм го развалила. — Мис Карнаби се изчерви. — Наистина е много неприятно. А това, че не можеш да отговориш нищо, прави преживяването още по-мъчително, ако разбирате какво имам предвид.
— Да, разбирам — отвърна Поаро.
— Също така е много неприятно да видиш как се пилеят толкова пари на вятъра. Пък и сър Джоузеф понякога разказва каква финансова операция е замислил. Макар да съм глупава жена и да не разбирам нищо от финанси, напълно съм уверена, че тези работи са безчестни. Така че, мистър Поаро, всичко това ме разстройваше и имах чувството, че да се вземат малко пари от тези хора, на които всъщност не им трябват и не са ги добили по съвсем честен път, изобщо не е нещо лошо.
— Един модерен Робин Худ! — промърмори Поаро. — Кажете, мис Карнаби, някога налагало ли се е да изпълните заплахите в писмата си?
— Заплахи?
— Налагало ли ви се е някога да осакатявате животинките по посочения начин?
Мис Карнаби го погледна ужасена.
— Разбира се, не съм си и помисляла да сторя подобно нещо! Това просто внасяше малко артистична жилка.
— Много артистична. И добре е вършила работа.
— Аз, разбира се, знаех, че ще свърши работа. Просто знам как бих се чувствала аз, ако подобно нещо се случеше с Август и, разбира се, трябваше да съм сигурна, че тези жени няма да кажат на съпрузите си, докато всичко не свърши. Всеки път планът работеше без засечки. В девет от десет случая, компаньонката трябваше да изпрати плика с парите. Ние обикновено го отваряхме, изваждахме банкнотите и ги заменяхме с хартия. Веднъж или два пъти се случи самите дами да изпратят плика. Тогава, разбира се, компаньонката се налагаше да отиде в хотела и да вземе писмото от полицата. Но и това беше съвсем лесно.
— А номера с гувернантките? Винаги ли се намесваше някоя гувернантка в историята?
— Разбирате ли, мистър Поаро, старите прислужнички са известни с глупавата си сантименталност към бебетата. Така че изглеждаше съвсем естествено да се залисат по някое бебе и да не забележат нищо.
— Вие сте чудесен психолог, майстор сте в организацията, а също сте и чудесна актриса — въздъхна Поаро. — Представлението, което изнесохте, докато разпитвах лейди Хогин оня ден, беше безупречно. Никога не се подценявайте, мис Карнаби. Може би сте невежа жена, както се изразихте, но интелигентността и смелостта ви са несъмнени.
— И все пак бях разкрита, мосю Поаро — вяло се усмихна жената.
— Само защото аз водех разследването. Беше неизбежно! След като разпитах мисис Самюелсън, разбрах, че отвличането на Шан Тън е свързано с цяла поредица подобни отвличания. Знаех, че са ви завещали пекинез и че имате саката сестра. Само трябваше да инструктирам безценния си помощник да търси малка квартира в определен район, която се обитава от саката дама, собственичка на пекинез. Добавих също, че трябва да има сестра, която я посещава веднъж седмично през почивния си ден. Беше съвсем просто.
— Бяхте много мил — рече Ейми Карнаби. — Това ме кара да ви помоля за една услуга. Знам, че не бих могла да избегна наказанието за постъпките си. Предполагам, че ще ме изпратят в затвора. Но, мосю Поаро, ако е възможно, бих искала да избегна част от публичността. Би било голям шок за Емили и за онези, които ни познават отдавна. Предполагам, че не бих могла да вляза в затвора под чуждо име? Или това е твърде голяма молба?