— Значи все пак доктор Олдфийлд дойде при вас… — рече тя. — Знаех, че мисли да предприеме подобно нещо. — Гласът й бе лишен от ентусиазъм.
— Вие не сте били съгласна? — попита Поаро.
Очите им се срещнаха. Тя каза студено:
— Какво бихте могли да направите?
— Може би има някакъв начин да се промени ситуацията — тихо отвърна Поаро.
— Какъв начин? — изрече тя презрително. — Може би имате предвид, че трябва да се отиде при всички възрастни жени и да им се каже: „Наистина, моля ви, спрете да говорите подобни неща. Много наранявате бедния доктор Олдфийлд“, а те ще ви отговорят: „Разбира се, никога и не сме мислили, че има нещо вярно в подобни истории!“ Точно това е най-неприятното от всичко. Те никога не казват: „Вижте какво, не ви ли е минавало през ума, че смъртта на мисис Олдфийлд едва ли е точно това, за което се представя?“ Не, те казват: „Но, разбира се, че не вярвам на този слух за доктор Олдфийлд и жена му. Сигурна съм, че не е способен на подобно нещо, макар да е вярно, може би, че малко я пренебрегваше и не ми се струва много разумно, задето е наел толкова младо момиче за аптекарка. Разбира се, дори и не намеквам, че има нещо помежду им. Всъщност какво пък толкова…“ — Тя замълча, лицето й се зачерви, а дишането й се учести.
— Изглежда, знаете с подробности какво се говори — подхвърли Поаро.
— Твърде добре даже! — с горчивина промълви тя.
— Какво смятате, че ще бъде най-добре да се предприеме?
— Най-добре за него е да продаде практиката си и да започне някъде отначало.
— Не смятате ли, че и слуховете ще го последват?
— Трябва да рискува — повдигна рамене тя.
— Ще се омъжите ли за доктор Олдфийлд, мис Монкриф? — попита след кратко мълчание Поаро.
Тя не беше изненадана от въпроса. Отвърна кратко:
— Той не е искал ръката ми.
— Защо не?
Сините й очи проблеснаха за секунда и тя каза:
— Защото го отрязах.
— О, какво облекчение е да намериш някой, който отговаря откровено!
— Мога да бъда откровена колкото пожелаете. Когато разбрах как хората говорят, че Чарлз се е отървал от жена си, за да се ожени за мен, реших, че ако наистина се оженим, това ще сложи капак на всичко. Надявах се, че ако не може и дума да става за женитба помежду ни, целият скандал ще отмре.
— Но това не се случи?
— Не.
— Разбира се — отбеляза Поаро, — това е малко странно?
Джийн каза кисело:
— Просто няма с какво друго да се занимават тук.
— А искате ли да се омъжите за Чарлз Олдфийлд?
Момичето отговори, запазвайки пълно самообладание.
— Да, искам. Искаше ми се още когато го срещнах.
— В такъв случай смъртта на съпругата му се явява доста улесняваща за вас?
— Мисис Олдфийлд беше изключително неприятна жена. Честно казано, бях доволна, когато почина.
— Да — отбеляза Поаро, — наистина сте откровена!
Тя му се усмихна подигравателно.
— Имам едно предложение.
— Да?
— Тук са необходими драстични мерки. Предлагам някой, най-добре вие, да напишете писмо до вътрешното министерство.
— Какво, за Бога, искате да кажете?
— Искам да кажа, че най-добрият начин да се измъкнете веднъж завинаги от тази история, е да се извърши ексхумация на тялото и да се направи аутопсия.
Тя отстъпи крачка назад. Устните й се разтвориха и отново се затвориха. Поаро я наблюдаваше.
— Е, мадмоазел? — каза той най-сетне.
— Не съм съгласна с вас — тихо отвърна Джийн Монкриф.
— Но защо? Със сигурност едно заключение за естествена смърт би затворило устите на всички?
— Ако има такова заключение.
— Предполагам, съзнавате за какво намеквате, мадмоазел?
Джийн Монкриф нетърпеливо продължи:
— Знам какво говоря. Вие мислите, че става дума за отравяне с арсеник, но тя може да не е била отровена с арсеник. Има и други отрови. Растителните алкалоиди. След като е минала вече цяла година, от тях няма да е останала и следа. Освен това знам какво представляват химиците от тези служби. Те ще дадат неангажиращо заключение, че не е намерено нищо, което би могло да предизвика смъртта и тогава слуховете ще продължат с още по-голяма сила!