— Коя според вас е най-закоравялата клюкарка в градчето? — попита Поаро.
Момичето се замисли. Най-сетне каза:
— Наистина смятам, че възрастната мис Ледърън е най-лошата от всички.
— Аха! Дали би било възможно да ме запознаете, разбира се, съвсем случайно, с мис Ледърън?
— Няма нищо по-лесно. Свадливите клюкарки по цял ден се шляят наоколо и по това време сутрин ходят на пазар. Просто трябва да тръгнем по главната улица.
Както беше казала Джийн, не възникнаха никакви пречки в осъществяването на целия план. Тя спря пред пощата и заговори едра жена на средна възраст, която имаше остър нос и любопитен поглед.
— Добро утро, мис Ледърън.
— Добро утро, Джийн. Такъв приятен ден, нали?
Острият й поглед с любопитство оглеждаше спътника на Джийн Монкриф.
— Нека ви запозная с мосю Поаро, който е отседнал тук за няколко дни — рече момичето.
III.
Внимателно отхапвайки от кифличката и балансирайки чаша чай на коляното си, Еркюл Поаро опознаваше своята домакиня. Мис Ледърън беше достатъчно любезна да го покани на чай с желанието да установи какво точно прави този дребен, екзотичен чужденец в градчето им.
Известно време той ловко избягваше атаките й, като по този начин усилваше любопитството й. Когато прецени, че е дошъл подходящият момент, той се наклони напред и каза:
— О, мис Ледърън, очевидно сте твърде умна! Вие напълно отгатнахте тайната ми. Тук съм по искане на вътрешното министерство. Но моля ви — понижи глас той, — нека тази информация остане между нас.
— Разбира се, разбира се… — Мис Ледърън беше слисана, разтърсена до дъното на душата си. — Вътрешно министерство, нима искате да кажете, че сте тук заради бедната мисис Олдфийлд?
Поаро бавно кимна.
— А-ха! — Мис Ледърън вложи цялата гама на своето задоволство в този звук.
— Разбирате, че работата е много деликатна — продължи Поаро. — Имам инструкции да установя дали има достатъчно основания за ексхумация.
— Смятате да изровите бедната жена. Какъв ужас! — възкликна мис Ледърън.
Ала думите „Колко чудесно!“, биха подхождали много повече на тона й.
— Вие как мислите, мис Ледърън?
— Ами, съвсем естествено, мосю Поаро, хората говорят отдавна. Но аз не вярвам на такива приказки. Винаги има толкова празни слухове. Няма съмнение, че доктор Олдфийлд се промени много след случилото се, но винаги съм казвала, че не е задължително това да се дължи на гузна съвест. Може би просто скърби. Не че много се разбираха със съпругата му. Това вече ми е наистина известно от първа ръка. Сестра Харисън, която беше край мисис Олдфийлд в продължение на три-четири години до самата й смърт, сподели с мен само това. Винаги съм чувствала, че сестра Харисън хранеше известни подозрения. Не че е казвала нещо конкретно, но човек би могъл да се досети, нали разбирате, и по други неща.
— Трудно е да се хванеш за нещо — тъжно подхвърли Поаро.
— Така е, разбира се, мосю Поаро, но ако тялото бъде ексхумирано, тогава вече ще се знае.
— Да — отвърна Поаро, — тогава вече ще се знае.
— Разбира се, подобни случаи е имало и преди — продължи мис Ледърън, изпълнена със задоволство. — Например Армстронг и онзи другият. Не мога да си спомня името му. Също онзи Крипън, разбира се. Винаги съм се чудила дали Етел Ли Нийв също не е била замесена. Разбира се, Джийн Монкриф е много добро момиче. Сигурна съм, че… Не бих искала да мисля, че се е намесила пряко, но нали знаете как могат мъжете да изглупеят заради някое момиче? И, разбира се, двамата са доста привързани един към друг!
Поаро не каза нищо. Гледаше я с невинно любопитство, добре преценено, за да я предразположи да говори. Вътрешно той се забавляваше, като броеше колко пъти тя ще употреби „разбира се“.
— И, разбира се, с подобно разследване след смъртта, ще изникнат толкова нови неща, нали? Слугите и така нататък. Прислугата винаги знае най-много, нали? И, разбира се, много трудно би било те да не развържат езиците си? Беатрис, която беше при семейство Олдфийлд, беше уволнена веднага след погребението. Това винаги ми е изглеждало странно, особено като се знае колко трудно е да се намери прислужница в наши дни. Изглежда доктор Олдфийлд се е страхувал, че тя знае повече, отколкото трябва.