— Беше три седмици преди последната криза, която довърши мисис Олдфийлд. Двамата бяха в трапезарията и докато слизах надолу, чух Джийн Монкриф да казва: — „Колко още ще продължава това? Вече нямам търпение“, а докторът й отговори: „Не остава много, скъпа, заклевам се.“ Тогава тя отвърна: „Не мога да издържам вече. Наистина ли смяташ, че всичко ще бъде наред?“ Докторът отговори: „Разбира се. Нищо лошо не би могло да се случи. Догодина по това време вече ще бъдем женени.“ — Сестрата завърши разказа си. — Това беше първият намек, че има нещо между доктора и мис Монкриф. Разбира се, знаех, че той я обожава и че са много добри приятели, но нищо повече. Върнах се назад по стълбите, бях доста шокирана и тогава забелязах, че вратата на кухнята е отворена и си помислих, че Беатрис е чула всичко от самото начало. Сам разбирате, че подобен разговор би могъл да се изтълкува различно. Би могъл да означава, че докторът знае, задето жена му е много болна и че няма да живее още дълго. Точно това обяснение имам и аз. Но за човек като Беатрис това би могло да означава, че двамата заговорничат да убият мисис Олдфийлд.
— Но вие не смятате така?
— Не, разбира се, че не…
Поаро я изгледа изпитателно и попита:
— Сестра Харисън, има ли още нещо, което криете? Нещо, което не сте ми казали?
Тя се изчерви и ядосано отвърна:
— Не. Не. Разбира се, че не. Какво бих могла да скрия?
— Не знам. Но си помислих, че може би има нещо?
Тя отново поклати глава, макар да изглеждаше доста разтревожена.
— Възможно е вътрешното министерство да нареди ексхумация на тялото! — подхвърли Поаро.
— О, не! — Сестра Харисън беше ужасена. — Какъв кошмар!
— Смятате, че ще е неприятно?
— Смятам, че ще е ужасно! Помислете си само шума, който ще се вдигне. Ще стане невъзможно, просто невъзможно за бедния доктор Олдфийлд.
— Не смятате ли, че това би могло да му помогне?
— Какво имате предвид?
— В случай, че е невинен, невинността му ще бъде доказана.
Поаро замълча. Забеляза как сестра Харисън обмисля идеята, по лицето й се изписва объркване, бързо заменено от прозрение. Тя си пое дълбоко въздух и вдигна поглед.
— Не бях се замисляла за това. Разбира се, това е единственото нещо, което ще разреши проблема.
Дочу се далечно топуркане по пода. Сестра Харисън подскочи.
— Това е възрастната лейди, мис Бристоу. Събудила се е. Трябва да отида и да я настаня удобно, преди да са донесли чая й и после ще отида да се поразходя. Да, мосю Поаро, смятам, че сте напълно прав. Една аутопсия ще разреши всичко, веднъж завинаги. Тя ще прекъсне тези ужасни слухове срещу нещастния доктор Олдфийлд.
Те стисна ръката му и излезе от стаята.
V.
Еркюл Поаро отиде до пощата и се обади в Лондон.
Гласът от другата страна на линията беше раздразнителен.
— Трябва ли да се вдига шум за подобни неща, скъпи ми Поаро? Сигурен ли си, че подобен случай е подходящ за нас? Нали знаеш, тези слухове в малките градчета, обикновено нямат нищо общо с истината?
— Този случай — отвърна Поаро — е особен.
— Е, добре, щом казваш. Имаш досадния навик да си винаги прав. Но, ако работата се окаже блъф, хич няма да ти се зарадваме.
Еркюл Поаро се усмихна и промърмори:
— Не, но в подобен случай аз ще остана доволен.
— Какво казваш? Не мога да те чуя.
— Нищо. Нищо особено — рече Поаро и затвори телефона.
Приближи до едно гише в пощата и учтиво попита:
— Дали случайно не ви е известно, мадам, къде живее бившата прислужница на доктор Олдфийлд. Казва се Беатрис.
— Беатрис Кинг? Оттогава е сменила две места. Сега е при мис Марли, на отсрещния бряг.
Поаро й благодари, купи две картички, марки и някакви местни глинени съдове. Докато разглеждаше предметите, той се опита да вмъкне в разговора темата за смъртта на мисис Олдфийлд. Веднага забеляза как по лицето на служителката се изписа някаква тайнственост.
— Много внезапно, нали? — отбеляза тя. — Хората доста говорят, както сигурно сте чули. Любопитно пламъче проблесна в очите й и тя попита: — Сигурно това е и поводът да искате да се срещнете с Беатрис Кинг? Всички бяхме учудени от внезапното й напускане. Някой сигурно е сметнал, че тя знае нещо. А може би и наистина да е знаела. Тя доста ясно намекваше за това.