До този момент цялата работа ми изглеждаше съвсем проста. Напълно разбирах, че сестра Харисън е доста млада и все още привлекателна жена. Тя е била увлечена по доктор Олдфийлд в продължение на около три години. Докторът е бил доста привързан към нея и й е бил задължен за тактичността и съчувствието, които е проявявала. Тя се е надявала, че ако мисис Олдфийлд умре, докторът вероятно ще поиска да се ожени за нея. Наместо това, след смъртта на мисис Олдфийлд, тя научава, че докторът е влюбен във вас. От гняв и ревност, веднага започва да разпространява слуха, че доктор Олдфийлд е отровил съпругата си.
Както вече казах, именно по този начин ми изглеждаше ситуацията в началото. Женска ревност и лъжлив слух. Но старата, изтъркана фраза „няма дим без огън“ се беше набила в паметта ми. Започнах да се чудя дали сестра Харисън не е сторила нещо повече, отколкото само да пусне слух. Някои от нещата, които ми бе казала, звучаха странно. Тя сподели, че болестта на мисис Олдфийлд до голяма степен е плод на собственото й въображение и че всъщност не е имала сериозни оплаквания. Но самият доктор не е хранел никакви илюзии по отношение на болестта на жена си. Той не е бил учуден от смъртта й. Извикал е друг лекар малко преди тя да почине и той е потвърдил сериозността на състоянието й. Внимателно направих предложение за ексхумация… В първия момент сестра Харисън се изплаши ужасно от подобна идея. После, почти веднага, ревността и омразата й взеха превес. Нека открият арсеника, никой не би се усъмнил в нея. Единствено докторът и Джийн Монкриф ще пострадат. Имах само една надежда. Да накарам сестра Харисън да се издаде сама. Смятах, че ако има някаква възможност Джийн Монкриф да избегне подобна участ, сестра Харисън ще направи всичко възможно да я направи съучастница в престъплението. Дадох указания на моя предан Джорджис, най-дискретният от всички мъже, когото освен всичко тя и не познава външно. Той много внимателно трябваше да я следи. И така, всичко свърши добре.
— Вие бяхте чудесен! — възкликна Джийн Монкриф.
— Да, наистина — добави доктор Олдфийлд. — Никога не бих могъл да ви се отблагодаря. Какъв сляп глупак съм бил!
— И вие ли мадмоазел не сте подозирали нищо? — подозрително попита Поаро.
— Много се безпокоях — бавно отвърна Джийн. — Арсеникът в чекмеджето с отровите не съответстваше на записаното количество…
— Джийн, да не си мислила… — извика доктор Олдфийлд.
— Не. Не мислех за теб. Всъщност мислех, че мисис Олдфийлд по един или друг начин се беше добрала до него и че го взема, за да задълбочи болестта си и така да предизвиква състрадание, но непредпазливо е взела повече, отколкото е искала. Аз обаче се боях, че ако се проведе аутопсия и арсеникът се открие, никой не би се и замислил за версията, която споменах, а веднага ще се направи заключението, че ти си виновен. Затова никога и не съм споменавала за липсващия арсеник. Дори унищожих списъка с отровите! Но последният човек, в който бих се усъмнила, бе сестра Харисън.
— И аз — кимна Олдфийлд. — Тя беше толкова деликатно и женствено създание. Като мадона.
— Да, навярно тя би могла да бъде добра съпруга и майка… — тъжно рече Поаро. — Чувствата й очевидно са били по-силни от самата нея. — Той въздъхна и измърмори: — Колко жалко.
После се усмихна на щастливия мъж и младото лъчезарно момиче, които седяха срещу него.
Тези двамата се измъкнаха от мрака и се радват на слънцето… а аз, аз завърших втория подвиг на Херкулес, помисли си.
Трета глава
Керинейската кошута
I.
Еркюл Поаро пристъпваше от крак на крак, опитвайки да се стопли. С дъха си пробваше да сгрее премръзналите си пръсти. Снежинките се топяха по мустаците му и на струйки се стичаха по краищата им.
На вратата се почука и в стаята пристъпи прислужницата — едро момиче, което с нескрито любопитство се втренчи в Поаро. Най-вероятно не бе виждала нищо подобно през живота си.