— Не е необходимо да обсъждаме финансовата страна на нещата — прекъсна го Поаро. — Първо да помислим за момичето, тази Нита — тя е знаела твоето име и къде работиш?
— О, да, сър.
— Сигурно е можела да се свърже с теб, ако е искала?
— Да, сър — бавно отвърна Тед.
— Тогава, не ти ли се струва…
— Искате да кажете, сър, че аз съм се влюбил в нея, а тя не е споделила чувствата ми? В известен смисъл може и да е вярно… Но тя наистина ме хареса… И си мисля, сър, че сигурно има някаква причина за мълчанието й. Разбирате ли, сър, тя бе попаднала сред доста странни хора. Може би е в някаква беда, ако разбирате какво искам да кажа.
— Искаш да кажеш, че може да е родила дете? От теб?
— Не от мен, сър — каза Тед и се изчерви. — Между нас нямаше нищо.
Поаро го погледна замислено и промърмори:
— И дори това да е вярно, ти все още би искал да я откриеш?
Лицето на Тед отново промени цвета си.
— Да. Искам и толкова! Искам да се оженя за нея, ако тя пожелае. И няма значение в какво се е забъркала! Само се опитайте да я намерите, сър?
Еркюл Поаро се усмихна и промърмори:
— „Коса като златни криле.“ Да, прилича на третия подвиг на Херкулес… Ако правилно си спомням, това се е случило в Аркадия…
II.
Еркюл Поаро замислено се вгледа в късчето хартия, върху което Тед Уилямсън внимателно беше изписал името и адреса.
Мис Валета, Ъпър Ринфрю Лейн, номер 17.
Чудеше се дали изобщо ще може да научи нещо на този адрес. Беше почти сигурен, че не съществува такава вероятност, но все пак това беше единствената следа, която му бе дал Тед.
Ъпър Ринфрю Лейн беше доста мрачна, но порядъчна улица. На почукването на Поаро отвори набита жена с мътни очи.
— Мис Валета?
— Отдавна не е тук.
Поаро направи крачка към вратата, тъкмо когото жената се канеше да я затвори.
— Вероятно бихте могли да ми дадете адреса й?
— Не, не мога. Когато замина, тя не остави нищо.
— Кога замина?
— Миналото лято.
— Можете ли да си спомните точно кога?
Лек звънтящ звук се чу откъм дясната ръка на Поаро, където две монети от по половин крона весело се удряха една в друга.
Почти като с магическа пръчка жената с размътения поглед се превърна в самата любезност.
— Ами, много бих искала да ви помогна, сър. Само да помисля. Август. Не, не. Беше преди това. Юли. Да, юли трябва да е било. Като че ли през първата седмица от юли. Тръгна набързо. Върна се в Италия, предполагам.
— Значи е италианка?
— Точно така, сър.
— И известно време е била лична прислужница на една руска танцьорка?
— Точно така. Мадам Семулина или някакво подобно име. Танцуваше в „Теспиън“, беше от онази трупа, по която всички са полудели. Беше една от звездите.
— Знаете ли по каква причина се наложи мис Валета да напусне работата си? — попита Поаро.
— Нямам ни най-малка представа.
— Тя беше уволнена, нали?
— Ами да, май имаше нещо такова! Но да ви кажа, мис Валета много не говореше за това. Тя по принцип не споделяше много, но тогава беше бясна. Имаше ужасен нрав, истинска италианка. Черните й очи святкаха, все едно всеки момент ще забие нож в теб. Не бих се изпречила насреща й, когато е в подобно настроение!