Съвсем не беше случай, какъвто би искал, какъвто си бе обещал. От никаква гледна точка не можеше да се каже, че има нещо съществено, по-скоро беше съвсем маловажен. Най-главното му възражение бе, че под никакъв предлог не можеше да мине за подходящ като един от подвизите на Херкулес.
Но за съжаление, все пак любопитството му бе събудено.
Да, наистина му бе любопитно…
Той повиши глас, така че да бъде чут от мис Лемън, въпреки шума от машината й.
— Позвънете на този сър Джоузеф Хогин — нареди той — и ми уредете среща в кантората му, както той сам предлага.
Както обикновено, мис Лемън бе излязла права.
— Аз съм обикновен човек, мистър Поаро — каза сър Джоузеф Хогин.
Еркюл Поаро направи многозначителен жест, който можеше да бъде възприет като уважение към солидната кариера на сър Джоузеф и одобрение за скромността, която проявява, описвайки себе си по подобен начин. Жестът можеше да бъде изтълкуван и като деликатно отрицание на подобно твърдение. Във всеки случай, той въобще не подсказваше онова, което всъщност се въртеше в главата на Поаро. Всъщност той смяташе, че сър Хогин си беше един съвсем простоват човек. Критичният поглед на Поаро спря на изпъкналите му челюсти, малките свински очички, големия като патладжан нос и тънките устни. Общото впечатление му напомняше за някого или нещо, но в този момент не можеше да се сети. Имаше някакъв смътен спомен. Преди доста време… в Белгия… нещо, със сигурност свързано със сапун…
Сър Джоузеф продължи:
— При мен няма превземки. Никога не увъртам. Повечето хора, мистър Поаро, биха оставили нещата така. Но това не е в мой стил. Аз съм богат и двеста лири къде ли не са отишли…
— Поздравявам ви — побърза да вметне Поаро.
— Моля?
Сър Джоузеф поспря за малко. Мъничките му очи се присвиха още повече. Той каза рязко:
— Това обаче не означава, че пръскам парите си наляво-надясно. Плащам за това, което пожелая. Но плащам пазарната му цена, не повече.
— Предполагам, разбирате, че хонорарите ми са високи? — рече Еркюл Поаро.
— Да, да. Но в случая — изгледа го лукаво сър Джоузеф, — става дума за нещо съвсем дребно.
Еркюл Поаро повдигна рамене и добави:
— Аз не се пазаря. Аз съм експерт, а за услугите на един експерт се налага да се плаща.
Сър Джоузеф отговори откровено:
— Знам, че сте най-добрият за подобни неща. Проучих и ми казаха, че няма по-добър. Смятам да стигна до дъното на тази история и няма да жаля парите си. Точно затова ви извиках.
— Имате късмет — отвърна Поаро. — Безкрайно голям късмет. Без излишна скромност бих могъл да твърдя, че съм на върха на своята кариера. Много скоро смятам да се оттегля, да живея сред природата, от време на време да пътувам, за да видя света и също, вероятно да поддържам градината си, отделяйки особено внимание на подобряването на един вид градински тиквички. Чудесни зеленчуци, но им липсва аромат. Както и да е, не става дума за това. Просто исках да обясня, че преди да се оттегля съм си поставил определена цел. Реших да поема дванайсет случая нито повече, нито по-малко. Ако мога така да се изразя, самоналожени „подвизи на Херкулес“. Вашият случай, сър Джоузеф, е първият от дванайсетте. Случаят ме привлече — въздъхна той — с изключителната си маловажност.
— Важност? — не доразбра сър Джоузеф.
— Казах маловажност. Викали са ме да разследвам най-различни случаи — убийства, смърт при необичайни обстоятелства, грабежи, обири на бижута. За първи път от мен се иска да използвам възможностите си към изясняване на обстоятелствата около отвличане на пекинез.
— Изненадвате ме! — изсумтя сър Джоузеф. — Предполагах, че безброй жени са ви отегчавали със своите домашни любимци.
— Да, наистина. Но за първи път се случва да бъда привлечен за случая от съпруга.
Малките очички на сър Джоузеф се присвиха одобрително.
— Започвам да разбирам защо са ви препоръчали — отбеляза той. — Обигран сте, мистър Поаро.
— Сега бихте ли проследили фактите по случая. Кога е изчезнало кучето?
— Точно преди седмица.
— Предполагам, досега съпругата ви съвсем е обезумяла?
Сър Джоузеф изумено се втренчи в Поаро и рече:
— Не сте разбрали добре. Кучето беше върнато.