— Върнато? Тогава, позволете да попитам, какво общо бих могъл да имам аз със случая?
Сър Джоузеф се изчерви.
— Защото, за нищо на света няма да позволя да бъда измамен! Ето сега, мистър Поаро, ще ви разкажа всичко. Кучето беше откраднато преди седмица. Задигнали го в парка Кенсингтън, където го разхождала компаньонката на жена ми. На следващия ден от жена ми поискали двеста лири. Представете си само, двеста лири! За онова проклето джафкащо чудовище, което и без това само се мотае в краката ми!
— И, разбира се, вие не сте били съгласни с плащането на подобна сума? — тихо попита Поаро.
— Не, разбира се. По-точно нямаше да се съглася, ако знаех! Мили, съпругата ми, много добре се е досещала за това. И нищо не ми каза! Просто изпратила сумата на посочения адрес в банкноти от по една лира, както се искало.
— И кучето било върнато?
— Да. Същата вечер позвъниха на вратата и ето ти го малкото зверче, стои на прага. А наоколо няма жива душа.
— Чудесно. Продължавайте.
— Разбира се, тогава Мили призна какво е направила, а аз побеснях. Както и да е, след малко се поуспокоих. Все пак миналото — минало, пък и не може да се очаква от една жена да прояви какъвто и да било здрав разум. Струва ми се, че щях да забравя цялата работа, ако не бях срещнал моя стар приятел Самюелсън в клуба.
— Тъй ли?
— По дяволите. Това определено си беше изнудване! Точно същото нещо му се беше случило и на него. От неговата жена пък измъкнали триста лири. Е, това вече е прекалено. Реших, че на подобно нещо трябва да се сложи край. Тогава ви извиках.
— Но, сър Джоузеф, много по-правилно, а и по-евтино би било, ако бяхте извикали полицията?
Сър Джоузеф се почеса по носа и каза:
— Женен ли сте, мистър Поаро?
— За жалост — отвърна Поаро, — не съм имал това щастие.
— Хм, не знам за щастието, но щяхте да знаете, че жените са странни създания. Жена ми изпадна в истерия само при споменаването на полицията. Втълпила си е, че нещо ще се случи на скъпоценния й Шан Тън, ако се обърнем към тях. Не ще и да чуе за подобно нещо. Бих казал, че не посрещна с особен ентусиазъм и вашата намеса в случая. Но аз се държах твърдо и тя най-сетне отстъпи. Все пак помнете, тя не одобрява присъствието ви.
— Доколкото разбирам, положението е деликатно — промърмори Поаро. — Ще бъде необходимо да разпитам съпругата ви относно някои подробности, като в същото време се опитам да я уверя, че занапред кучето й ще бъде в безопасност?
Сър Джоузеф кимна и се изправи.
— Още сега ще ви закарам с колата.
II.
Двете жени седяха в просторна, топла и натруфено мебелирана гостна.
В момента, в който сър Джоузеф и Еркюл Поаро влязоха, напред се втурна малък пекинез, който лаеше бясно и се въртеше застрашително около глезените на Поаро.
— Шан, Шан, ела тук. Ела при мама, миличък… Вземете го, мис Карнаби.
Другата жена се втурна към животинчето, а Еркюл Поаро смотолеви:
— Същински лъв, наистина.
Почти останала без дъх, преследвачката на Шан Тън се съгласи с това твърдение.
— Да, наистина, той е толкова добър пазач. Не се бои от никого и от нищо. Хайде, доброто ми момче, така.
След като запозна госта с дамите, сър Джоузеф рече:
— Е, мистър Поаро, ще ви оставя да се заемете със случая. — Кимна и излезе от стаята.
Лейди Хогин беше едра, раздразнителна жена с къносана червена коса. Компаньонката й, развълнуваната мис Карнаби, беше пълничко, добродушно създание на възраст около четирийсет-петдесет години. Тя се държеше крайно почтително с лейди Хогин и очевидно до смърт се страхуваше от нея.
Поаро започна:
— А сега, лейди Хогин, разкажете ми всичко относно това отвратително престъпление.
Лейди Хогин се изчерви.
— Радвам се да чуя това от вас, мистър Поаро. Защото наистина беше престъпление. Пекинезите са много чувствителни, почти толкова чувствителни, колкото и децата. Милият Шан Тън можеше да умре от страх, ако не от друго.
Останала без дъх, мис Карнаби започна да приглася:
— Да, беше ужасно — ужасно!
— Бихте ли се спрели на фактите.
— Ами, случи се така. Шан Тън беше на разходка в парка с мис Карнаби…
— О, Боже, наистина, вината е изцяло моя — продължи да приглася компаньонката. — Как може да съм толкова глупава, толкова небрежна…