Лейди Хогин отвърна кисело:
— Не бих искала да ви виня, мис Карнаби, но ми се струва, че можехте да проявите повече бдителност.
Поаро насочи поглед към компаньонката.
— Какво се случи?
Мис Карнаби започна да сипе малко объркан поток от думи.
— Ами, беше толкова странно! Тъкмо вървяхме покрай цветята и Шан Тън тичаше напред, разбира се. Той се поразходи по тревата и тъкмо мислех да се връщаме към къщи, когато вниманието ми бе привлечено от едно бебе в количка. Толкова красиво бебе. То ми се усмихваше. Имаше прекрасни бузки и такива невероятни къдрици. Просто не се сдържах да заговоря гувернантката и я попитах на колко годинки е детето. Отвърна ми, че е на година и половина. Сигурна съм, че не съм разговаряла с нея повече от минута или две и когато насочих поглед към Шан, него го нямаше. Каишката просто беше срязана…
— Ако се бяхте отнесли с необходимото внимание към задълженията си, никой не би успял да се промъкне и да пререже каишката — укорително рече лейди Хогин.
Мис Карнаби изглежда всеки момент щеше да избухне в сълзи и Поаро бързо попита:
— А какво се случи по-нататък?
— Ами, разбира се, търсих навсякъде. И го виках! Попитах и пазача на парка дали не е виждал мъж, който да носи пекинез, но той не беше забелязал подобно нещо. Просто не знаех какво да правя и продължих да търся, но най-накрая, разбира се, трябваше да се върна вкъщи…
Мис Карнаби потъна в гробно мълчание. Поаро доста добре се досещаше какво е последвало.
— И после сте получили писмото, тъй ли? — попита той.
Лейди Хогин взе думата:
— С първата поща на следващата сутрин. Пишеше, че ако искам да видя Шан Тън жив, трябва да изпратя двеста лири в банкноти от по една лира, поставени в плик, който не трябва да минава през пощата. Трябваше да се изпратят на името на капитан Къртис и адрес: Блумсбъри Роуд Скуеър, номер 38. Казваше се, че ако парите са белязани или съобщя на полицията, опашката и ушите на Шан Тън ще бъдат отрязани!
Мис Карнаби тихо зарида.
— Толкова ужасно — промърмори тя. — Как е възможно хората да са такива злодеи.
— Казваше се още, че ако изпратя парите веднага — продължи лейди Хогин, — Шан Тън ще бъде върнат още същата вечер, но ако след това се обърна към полицията, кученцето ми пак ще пострада…
Мис Карнаби промърмори през сълзи:
— О, Боже, дори сега се страхувам да не му се случи нещо… Разбира се, мосю Поаро не е точно от полицията…
— Разбирате ли, мистър Поаро, ще трябва да бъдете много внимателен — разтревожено рече лейди Хогин.
— Но аз, аз нямам нищо общо с полицията — побърза да я успокои Поаро. — Моите проучвания ще бъдат проведени много дискретно, без никакъв шум. Можете да бъдете спокойна, че Шан Тън ще бъде в пълна безопасност. Гарантирам за това.
И двете дами като че се успокоиха от вълшебната дума. Поаро продължи:
— Пазите ли писмото?
— Не — поклати глава лейди Хогин, — бях предупредена да го поставя в плика с парите.
— Както и направихте?
— Да.
— Хм, жалко.
— Но аз още пазя каишката — радостно извика мис Карнаби. — Да я донеса ли? — Без да дочака отговор, тя се втурна навън от стаята.
Еркюл Поаро се възползва от отсъствието й, за да зададе няколко въпроса.
— Ейми Карнаби? О! Тя е много добра, макар, разбира се, да е малко глупавичка. Имала съм няколко компаньонки, но всички се оказаха пълни глупачки. Ейми е много привързана към Шан Тън и беше ужасно разстроена от всичко, което се случи. Съвсем спокойно би могла обаче да виси около някакви си детски колички и да пренебрегне миличкия ми Шан заради тях. Тия стари прислужнички са все едни и същи, просто си губят ума, като видят бебе! Не, сигурна съм, че тя няма абсолютно нищо общо с цялата история.
— Изглежда е така — съгласи се Поаро. — Но в подобен случай, когато кучето е изчезнало в нейно присъствие, човек трябва да се увери в нейната почтеност. От дълго време ли е при вас?
— Почти година. Имах отлични препоръки за нея. Тя е работила при възрастната лейди Хартингфийлд до смъртта й, струва ми се около десет години. После се грижила за сакатата си сестра. Наистина е много добро създание, но както вече споменах — пълна глупачка.