Поаро сви рамене.
— Очевидно, мадам, крадецът е взел парите, преди да върне кучето. После е заменил парите с листове хартия и е върнал писмото на същото място, така че липсата да не бъде забелязана.
— Оказа се, че никой на име капитан Блекли, не е отсядал в този хотел.
Поаро се усмихна.
— Съпругът ми, разбира се, беше безкрайно раздразнен от цялата тази история. Всъщност беше бесен!
— Вие значи не сте се посъветвали със съпруга си, преди да изпратите парите? — предпазливо подхвърли Поаро.
— Не, разбира се — решително отвърна мисис Самюелсън.
Поаро я погледна въпросително. Дамата обясни:
— Не бих могла да рискувам дори за момент. Мъжете стават толкова особени, когато нещата опират до пари. Джейкъб щеше да настоява да се обадим на полицията. Не исках да рискувам с подобно нещо. Миличкият ми, беден Нанки Пу. Можеше всичко да му се случи! Разбира се, после се наложи да кажа на съпруга си, защото трябваше някак да му обясня защо съм изтеглила толкова много пари от банката.
— Разбира се, разбира се.
— Никога не го бях виждала толкова ядосан. Мъжете — добави мисис Самюелсън, докато подръпваше прекрасната си огърлицата и нервно превърташе пръстените си — мислят единствено за пари.
V.
Еркюл Поаро се качи с асансьора до кантората на сър Джоузеф Хогин. Помоли да предадат визитката му. Казаха, че сър Хогин е зает в момента, но след малко ще го приеме. Най-сетне една самоуверена блондинка важно се изниза от кабинета, носейки множество документи. На излизане тя хвърли презрителен поглед към дребничкия, старомодно облечен мъж.
Сър Джоузеф се беше настанил зад огромното си махагоново бюро. По брадичката му имаше следи от червило.
— Е, мистър Поаро. Седнете. Имате ли някакви новини за мен?
— Цялата работа се оказа съвсем проста — отговори Поаро. — Във всеки един от случаите парите са били изпращани по онези частни хотели, където няма портиер или пиколо. Там много хора идват и си отиват непрекъснато. Сред тях и голям брой бивши военни. Няма нищо по-лесно от това да се влезе, да се вземе писмото или да се подменят парите с хартия. Следователно във всеки един от случаите изведнъж се стига до задънена улица.
— Значи нямате представа кой може да е този приятел?
— Представа? Всъщност вече имам няколко идеи. Три-четири дни ще ми бъдат необходими, за да ги проверя.
Сър Джоузеф го изгледа с любопитство.
— Добре свършена работа. И когато вече разполагате с нещо…
— Ще ви го съобщя в дома ви.
— Ако успеете да доведете докрай случая, това ще бъде един сериозен успех.
— И дума не може да става за неуспех. Еркюл Поаро никога не се проваля.
Сър Джоузеф Хогин погледна дребничкия мъж и се усмихна саркастично.
— Твърде уверен сте в себе си?
— Не без основание.
— О, да — рече сър Джоузеф и се облегна назад в стола си. — Но пилците се броят наесен.
VI.
Еркюл Поаро седеше пред електрическия си радиатор с чувство на задоволство от правилните му геометрически очертания и даваше напътствия на камериера си, който бе още и главен негов помощник.
— Разбираш ли ме, Джорджис?
— Напълно, сър.
— Най-вероятно да е апартамент или мезонет. Със сигурност се намира в рамките на определена област. На юг от парка, на изток от църквата в Кенсингтън, на запад от Найтсбридж Баракс и на север от Фулъм Роуд.
— Напълно ясно, сър.
— Малък, но любопитен случай — промърмори Поаро. — Проявен е съвсем очевиден организаторски дар. И, разбира се, налице е невидимото присъствие, ако бих могъл така да се изразя, на самия немейски лъв. Да, интересно малко случайче. Много ми се искаше да съм по-добре настроен към клиента си, но за жалост той твърде много прилича на един производител на сапун от Лиеж, който отрови съпругата си, за да се ожени за русокосата си секретарка. Един от случаите донесли ми първите успехи.
Джорджис поклати глава и добави мрачно:
— За не малко беди са виновни тези блондинки, сър.
VII.
Три дни по-късно безценният Джордж каза:
— Това е адресът, сър.
Еркюл Поаро взе подадения му лист хартия.
— Чудесно, скъпи ми Джорджис. И в кои дни от седмицата?