— Скъпи мосю Поаро, боя се, че нямате никаква представа от модерната идеология. Важна е същността, а не бляскавите украшения.
Тя вдигна поглед, когато привлекателен тъмнокос мъж приближи към тях.
— Този е от най-интересния тип — кимна младата жена. — Пол Вареско! Има твърде странни и извратени желания, освен това го издържат жени! Искам да ми разкаже повече за гувернантката, която се е грижила за него, когато е бил на три години.
Само след миг тя вече бе на дансинга заедно с младия мъж. Той танцуваше безупречно. Когато минаха покрай масата на Поаро, той чу Алис да казва: „И след като сте прекарали лятото в Богнър, тя ви подарила кран-играчка? Кран — да, твърде показателно.“
За момент Поаро си позволи да се позабавлява с мисълта, че интересът на мис Кънингам към престъпниците може да доведе до това, осакатеното й тяло да бъде открито в някоя отдалечена гора. Той не хареса Алис Кънингам, но бе достатъчно честен да признае, че причината за неприязънта му е фактът, че младата жена не бе ни най-малко впечатлена от Еркюл Поаро! Бе засегната суетата му!
В същия миг Поаро забеляза нещо и напълно забрави Алис Кънингам. На масата от другата страна на дансинга седеше русокос млад мъж. Бе облечен в скъп официален костюм, държанието му бе на човек, който живее в разкош и безгрижие. Срещу мъжа седеше момиче, напълно подходящо за негова дама. Той предано я гледаше в очите. Всеки, който ги видеше, би промърморил: „Богати безделници!“ Ала Поаро много добре знаеше, че младият мъж не бе нито богат, нито безделник. Всъщност той беше детектив Чарлз Стивънс и на Поаро му се стори твърде вероятно детектив Чарлз Стивънс да е тук по работа…
На следващата сутрин Поаро се отби в Скотланд Ярд при своя стар приятел главен инспектор Джап.
Реакцията на Джап на подпитванията на Поаро бе твърде неочаквана.
— Стара лисица! — подхвърли шеговито Джап. — Как надушваш всичко, ще си остане загадка за мен!
— Уверявам те, нищо не зная… съвсем нищо! Това е обикновено любопитство.
— Другиму ги разправяй тези! — рече Джап. — Искаш да знаеш всичко за „Ада“? Е, на пръв поглед прилича на всички подобни заведения. Доста е популярно! Вероятно печелят много пари, макар и разходите по поддържането да са високи. Привидно го държи една рускиня, нарича себе си графиня…
— Аз познавам графиня Росакоф — хладно рече Поаро. — Стари приятели сме.
— Но тя е само марионетка — продължи Джап. — Не тя се занимава с парите. Може би е оберкелнерът, Аристид Паполополус, но не сме сигурни. Всъщност нямаме представа кой ръководи всичко!
— И инспектор Стивънс отиде да разбере?
— О, видял си Стивънс, така ли? Щастливец е, че получи такава задача за сметка на данъкоплатците! И нищо не е открил досега!
— А какво смятате, че трябваше да открие?
— Наркотици! Организирана търговия с огромни количества. И за наркотиците се заплаща не с пари, а със скъпоценни камъни.
— Тъй ли?
— Ето как става всичко. Лейди Бланк, или графиня Незнамкоя, трудно намира пари в брой — във всеки случай не желае да тегли големи суми от банката. Но тя притежава бижута — семейни ценности! Отнасят ги някъде за „чистене“ или „пренанизване“ — там скъпоценните камъни се изваждат и се заменят с фалшиви. Истинските се продават тук или на континента. Обикновена продажба — няма обир, няма шумотевица около тях. Рано или късно се открива, че някоя тиара или огърлица е фалшива. Лейди Бланк е олицетворение на невинността и отчаянието — няма представа нито как, нито кога е била направена замяната — огърлицата през цялото време е била в дома й! Изпраща бедните потящи се полицаи за зелен хайвер да търсят уволнена прислужница, съмнителен иконом или подозрителни чистачи на прозорци. Но ние не сме толкова глупави за колкото ни мислят. Имахме няколко подобни случая един след друг — и открихме нещо общо — всички жени показваха признаци на употреба на наркотик — нервност, раздразнителност, разширени зеници и така нататък. Въпросът е откъде са взели наркотика и кой ръководи организираната продажба?
— И смяташ, че отговорът е „Ада“?
— Вярваме, че там е центърът на цялата търговия. Открихме къде се извършва преработката на бижутата — компанията „Голконда“ — доста почтена на пръв поглед, изработва висококачествени фалшификати. Има и един доста неприятен човек на име Пол Вареско… О, както виждам, го познаваш?