— Видях го… в „Ада“.
— Там искам да го видя и аз — в истинския ад! Той е истински злодей… но жените — дори почтените жени — са готови да направят всичко за него! Той е свързан по някакъв начин с „Голконда“ и аз съм сигурен, че той е човекът, който стои зад „Ада“. Заведението е съвсем подходящо за целта — там ходят всякакви хора — светски жени, професионални крадци и мошеници — идеално място за срещи.
— Смяташ, че размяната — наркотик за бижу — се извършва там?
— Да. Знаем едната страна — „Голконда“. Трябва да открием другата — на наркотика. Искаме да разберем кой осигурява стоката и откъде.
— И досега нямате представа?
— Мисля, че е рускинята, но не разполагаме с доказателства. Преди няколко седмици решихме, че сме стигнали до нещо. Вареско отиде в „Голконда“, взе някакви скъпоценни камъни и отиде право в „Ада“. Стивънс го следеше, но не е забелязал да предава стоката. Когато Вареско си тръгна, ние го заловихме — скъпоценните камъни не бяха у него. Нахълтахме в клуба, обградихме всички! В крайна сметка не намерихме нито скъпоценни камъни, нито наркотик!
— Всъщност истинско фиаско?
— Ти ли ми го казваш! Беше доста неловко положение, но за щастие между обградените се оказа Певърел, нали си спомняш, убиеца от Батърси. Истински късмет, предполагахме, че е избягал в Шотландия. Един от младите детективи го познал от снимката. Така че всичко е добро, когато свършва добре. Слава за нас, страхотна реклама за клуба! Оттогава е по-претъпкан от всякога!
— Но разследването на наркотиците не напредва. Може би съществува някакво скривалище в заведението?
— Така трябва да е. Но не можем да го намерим. Претърсили сме всичко много внимателно. А между нас да си остане, имаше и неофициално претърсване. — Той намигна. — За съжаление съвсем безплодно. Нашият човек едва не бе разкъсан на парчета от онова огромно зло куче! То спи в заведението.
— Цербер — рече замислено Поаро.
— Може би ще опиташ ти, Поаро — предложи Джап. — Случаят е доста заплетен и си заслужава да се разреши. Мразя търговията с наркотици — те унищожават хората тялом и духом. Това наистина е ад!
— Да, това ще бъде добър завършек — промърмори Поаро. — Знаеш ли какъв е бил дванайсетият подвиг на Херкулес?
— Нямам представа.
— Залавянето на Цербер. Подходящо, нали?
— Не разбирам за какво говориш, приятелю, но помни, казват, че кучето яде хора. — И инспектор Джап избухна в смях.
— Искам да поговорим сериозно — рече Поаро.
Беше още рано и клубът бе все още почти празен. Поаро и графинята седяха на малка маса близо до вратата.
— Но аз не искам да бъда сериозна — възрази жената. — Малката Алис винаги е сериозна и това ми се струва твърде отегчително. Горкият Ники, никак няма да му бъде забавно.
— Дълбоко съм привързан към вас — продължи Поаро. — И не бих искал да се окажете в затруднено положение.
— Но това, което говорите, е абсурдно! Та аз съм на върха, парите се сипят като дъжд!
— Собственичка ли сте на това място?
Графинята като че ли се поколеба за миг.
— Разбира се — отвърна.
— Но имате съдружник?
— Кой ви каза това? — рязко попита графинята.
— Пол Вареско ли е вашият съдружник?
— О! Пол Вареско! Що за хрумване!
— Той има… криминално досие. Давате ли си сметка, че това заведение се посещава от престъпници?
Жената избухна в смях.
— Естествено, зная това много добре! Не разбирате ли, че това е част от чара на заведението? Младите хора се уморяват да гледат все едни и същи лица около себе си. Идват тук и виждат престъпници; крадец, изнудвач, мошеник — може би дори убиец — човек, чиято снимка ще се появи в неделните вестници следващата седмица! Това е вълнуващо. Те смятат, че виждат истинския живот! Така мисли и преуспелия търговец, който цяла седмица е продавал бельо, чорапи, корсети! Колко по-различно е всичко от техния почтен живот и почтените им приятели! А ето че вълнението нараства… на съседната маса, поглаждайки мустаци, седи инспектор от Скотланд Ярд — инспектор във фрак!
— Значи сте знаели? — тихо попита Поаро.
Графинята срещна погледа му и се усмихна.
— Скъпи приятелю, не съм толкова глупава, колкото ви изглеждам.
— И с наркотици ли търгувате тук?
— О, какво говорите! — извика графинята. — Това би било отвратително!