Выбрать главу

Миг-два Поаро се взира в нея, после въздъхна.

— Вярвам ви. Но в такъв случай е още по-важно да ми кажете кой е истинският собственик на заведението.

— Аз съм собственичката — извика тя.

— По документи, да. Но зад вас има някой друг.

— Знаете ли, приятелю, струва ми се, че ставате много любопитен? Не е ли твърде любопитен, Додо?

Гласът й премина в гукане, когато произнесе последните думи и хвърли пилешкото бутче от чинията си на черното куче, което я улови със зловещо изтракване на челюстите.

— Как нарекохте това животно? — попита Поаро.

— Това е моят малък Додо!

— Но това име е нелепо!

— Ала той е великолепен! Полицейско куче е! Може да направи всичко… всичко… Чакай!

Тя стана, огледа се и внезапно грабна чинията с огромна сочна пържола, оставена пред госта на съседната маса. Прекоси мраморната ниша и сложи чинията пред кучето, като в същото време прошепна няколко думи на руски.

Цербер се втренчи пред себе си. Пържолата сякаш не съществуваше.

— Виждате ли? И не е въпрос на минути! Той ще остане така с часове, ако е необходимо!

Тя отново промърмори някаква дума и бърз като светкавица, Цербер наведе глава и пържолата изчезна сякаш с магическа пръчка.

Вера Росакоф се повдигна на пръсти, обви ръце около врата на кучето и бурно го прегърна.

— Виждате ли колко нежен може да бъде! — извика тя. — Към мен, към Алис, към всичките си приятели… могат да правят с него каквото поискат! Но трябва да кажа само една дума… и мога да ви уверя, че той ще разкъса на парчета… полицейски инспектор например. Да, на парчета! — Тя избухна в смях. — Бих казала думата…

Поаро побърза да я прекъсне. Не се доверяваше на чувството й за хумор. Инспектор Стивънс можеше да се окаже в опасност.

— Професор Лискард иска да говори с вас.

Професорът бе застанал обвинително до графинята.

— Взехте пържолата ми — оплака се той. — Защо? Беше хубава пържола!

— Четвъртък вечер, приятелю — рече Джап. — Балонът ще литне. Ще бъдат хората на Андрюс, разбира се, отдела за борба с наркотиците — но ще се радват да участваш и ти. Не, благодаря, не желая вече от твоите лековити сиропи. Трябва да се погрижа за стомаха си. Уиски ли виждам там? Мисля, че ще ми помогне! — Той остави чашата си и продължи: — Струва ми се, че решихме проблема. Има още един изход от клуба — и ние го намерихме!

— Къде?

— Зад скарата. Част от стената се върти.

— Но нали щяхте да видите…

— Не, приятелю. Когато нахлухме в заведението, лампите угаснаха — бяха изключени централно — трябваха ни няколко минути, за да ги включим отново. Входът беше под наблюдение и оттам не излезе никой, но явно се е измъкнал през тайния изход заедно със стоката. Оглеждахме къщата зад клуба и така се натъкнахме на въртящата се стена.

— И какво възнамерявате да направите?

Джап намигна.

— Нека всичко върви по план — полицията се появява, лампите угасват — и някой чака от другата страна на тайната врата, за да види кой ще се измъкне. Този път ги хванахме!

— Защо в четвъртък?

Джап отново намигна.

— За „Голконда“ вече почти всичко ни е ясно. В четвъртък оттам ще излезе пратка. Смарагдите на лейди Карингтън.

— Ще позволиш ли и аз да се подготвя? — попита Поаро.

Седнал на обичайната си маса близо до входа в четвъртък вечер Поаро огледа обстановката. Както обикновено в „Ада“ всичко вървеше като по вода!

Графинята бе по-ярко гримирана от всякога, ако това изобщо беше възможно, и в добро настроение. Пляскаше с ръце и се смееше високо. Пристигна Пол Вареско. Понякога той идваше в безупречно елегантен костюм, а от време на време, както и тази вечер, бе облечен като гангстер — с плътно закопчано сако и шалче на врата. Изглеждаше порочен и привлекателен. Отдръпна се от строга жена на средна възраст, обкичена с диаманти, наведе се към Алис Кънингам, която седеше на масата и съсредоточено пишеше в малкия си бележник, и я покани на танц. Строгата жена се намръщи към Алис и изгледа с обожание Вареско.

В очите на мис Кънингам нямаше и следа от обожание. Те блестяха с чисто професионален интерес и Поаро долови фрагменти от разговора на двамата, докато танцуваха. Младата жена бе приключила с разпита за гувернантката и сега задаваше въпроси за учителката му в началното училище.