Когато музиката спря, мис Кънингам седна до Поаро, щастлива и развълнувана.
— Изключително заинтригуващо — рече тя. — Вареско ще бъде сред най-интересните случаи в книгата ми. Символизмът е неоспорим. Например трудности с избора на дрехи — а всъщност всичко е съвсем просто. Човек може да си помисли, че той е закоравял престъпник, но лечението може да даде ефект…
— Че може да промени един развратник е най-голямата илюзия на жените! — рече Поаро.
Алис Кънингам го изгледа хладно.
— Тук няма нищо лично, мосю Поаро.
— Винаги така се твърди. Че всичко е чист алтруизъм. Но обикновено обект на проучването е привлекателен представител на противоположния пол. Интересувате ли се например къде аз съм ходил на училище или какво е било отношението на учителката ми към мен?
— Вие не сте престъпник.
— Разпознавате ли престъпника, щом го видите?
— Разбира се.
Професор Лискард приближи към масата и седна до Поаро.
— За престъпници ли си говорите? Мосю Поаро, трябва да прочетете наказателния кодекс на Хамураби от 1800 година преди новата ера. Изключително интересен е. Човек, който бъде заловен да краде по време на пожар, да бъде хвърлен в пожара. — Той се втренчи доволно в скарата пред себе си. — А има и по-древен — законите на Шумер. Ако жена намрази мъжа си и му каже „Ти не си мой съпруг“ да бъде хвърлена в реката. Доста по-евтино и по-лесно отколкото бракоразводното дело. Но ако съпругът кажел подобни думи на жена си, трябвало само да плати в сребро. Никой не го хвърлял в реката.
— Все същата стара история — рече Алис Кънингам. — Едни закони за мъжете, други — за жените.
— Жените, разбира се, повече ценят парите — рече замислено професорът. — Знаете ли, аз харесвам това място. Идвам тук почти всяка вечер, без да е необходимо да плащам. Графинята уреди това — много мило от нейна страна. Казва, че е знак на благодарност, задето съм й помогнал при обзавеждането. Всъщност нямам почти никаква заслуга, дори не знаех какво цели с въпросите, които ми задаваше. И естествено накрая двамата с художника объркахме всичко. Надявам се никой никога да не разбере, че имам някакъв принос за тези ужасни неща — няма да го понеса. Но тя е прекрасна жена. Напомня ми на вавилонка. Вавилонките са били способни жени…
Думите на професора заглъхнаха във всеобщата врява. Дочуха се викове: „Полиция“, всички скочиха на крака. Лампите угаснаха, а също и електрическата скара.
Като монотонен припев се чуваха думите на професора, който цитираше извадки от законите на Хамураби.
Когато лампите отново светнаха, Еркюл Поаро бе наполовина изкачил широкото стълбище. Поздрави полицаите на вратата, излезе на улицата и пое към ъгъла. Щом зави, зърна притиснат към стената дребничък вонящ човечец с червен нос. Гласът му бе тревожен и дрезгав, когато мъжът прошепна:
— Тук съм, шефе. Време ли е да действам?
— Да, тръгвай.
— Има много ченгета!
— Всичко е наред. Те са предупредени за теб.
— Само искам да не се намесват, това е.
— Няма да се намесят. Сигурен ли си, че ще се справиш? Животното, за което става дума, е голямо и зло.
— Няма да бъде зло към мен — доверително рече дребничкият. — Не и с това, което му нося! Всяко куче би ме последвало и в ада!
— В този случай — промърмори Поаро, — трябва да те последва извън „Ада“!
Скоро след полунощ телефонът иззвъня. Поаро вдигна слушалката.
— Каза да ти позвъня — прозвуча гласът на Джап.
— Да, така е. Е, какво стана?
— Няма наркотици. Намерихме смарагдите.
— Къде?
— В джоба на професор Лискард.
— Професор Лискард?
— Май и ти си изненадан? Честно казано, не зная какво да мисля! Той изглеждаше смаян като малко дете, взираше се изумено в тях и твърдеше, че няма ни най-малка представа как са се оказала в джоба му! И, по дяволите, аз вярвам, че казва истината! Вареско може да ги е пуснал в джоба му в тъмнината. Не мога да си представя човек като стария Лискард замесен в такова нещо. Той принадлежи на старото превзето общество, дори е свързан с Британския музей! Харчи пари само за книги, и то стари прашасали папируси. Не, не е възможно да е той! Започвам да мисля, че сме се заблудили — в клуба никога не е имало наркотици.
— О, грешиш, приятелю, имаше наркотици и то тази вечер. Кажи, никой ли не излезе през тайната врата?