— О, да, принц Хенри и свитата му. Пристигнал е в Англия едва вчера. Вайтемиън Евънс, министър в правителството. Не е лека работа да си министър в лейбъристко правителство, трябва да бъдеш много внимателен! Никой няма нищо против, когато политик на торите харчи пари за разгулен живот, защото данъкоплатците смятат, че парите са негови. Но когато е човек на лейбъристите, обществеността смята, че той харчи техните пари! А пък и в известен смисъл си е така. Лейди Беатрис Вайпър беше последната. Вдругиден тя ще се омъжи за превзетия херцог на Леоминстър. Не вярвам някой от тях да е замесен.
— И си съвсем прав. Но независимо от това, в клуба имаше наркотици и някой ги изнесе.
— Кой?
— Аз, скъпи приятелю — рече Поаро.
Той затвори телефона, прекъсвайки пелтеченето на Джап, когато звънецът пропя. Поаро отвори и в стаята пристъпи графиня Росакоф.
— Ако не бяхме толкова възрастни, уви, това би било много компрометиращо! — възкликна тя. — Виждате ли, идвам точно както сте ми написали в бележката. Мисля, че един полицай ме проследи, но нека си остане на улицата. И тъй, приятелю, какво има?
Поаро галантно й помогна да свали палтото си от лисица.
— Защо пуснахте смарагдите в джоба на професор Лискард? — попита той. — Не беше много хубаво от ваша страна!
Графинята изумено се взря в него.
— Естествено, възнамерявах да ги пусна във вашия джоб!
— О, в моя джоб?
— Разбира се. Бързо приближих до масата, на която обикновено сядате, но беше тъмно и предполагам, по невнимание съм ги пуснала в джоба на професора.
— И защо сте искали да сложите откраднати смарагди в моя джоб?
— Струва ми се… трябваше да действам бързо… това беше най-доброто, което измислих!
— Наистина, Вера, вие сте непоправима!
— Но, скъпи приятелю, помислете! Пристигна полицията, лампите угаснаха заради високопоставените ни гости, които трябваше да излязат незабелязано и изведнъж една ръка отмъкна чантата ми от масата. Дръпнах я, но през кадифето усетих нещо твърдо вътре. Плъзнах пръсти и опипом разбрах, че са бижута. Веднага се досетих кой ги е сложил в чантата ми!
— О, така ли?
— Разбира се! Онова чудовище, онзи лицемер и подлец, Пол Вареско!
— Мъжът, който е ваш съдружник в „Ада“?
— Да, да, той е собственикът, той влага парите. Досега не съм го предала, но след като той се опита да ме измами и да ме забърка с полицията, ще кажа името му! Да, ще го издам!
— Успокойте се — рече Поаро — и елате с мен в съседната стая.
Той отвори вратата. Помещението беше малко и изглеждаше изпълнено от едно куче. Цербер изглеждаше огромен дори в просторното преддверие на „Ада“. В малката трапезария на Поаро като че ли нямаше нищо друго, освен кучето. И все пак там бе и един дребничък вонящ човечец.
— Дойдохме тук съгласно плана, шефе — дрезгаво рече дребничкият.
— Додо! — извика графинята. — Моят ангел Додо!
Цербер започна да бие с опашка по пода, но не помръдна.
— Нека ви представя на мистър Уилям Хигс — изкрещя Поаро, за да надвие шума от ударите на опашката на Цербер. — Майстор в своята професия. По време на цялата бъркотия тази вечер, мистър Хигс успя да склони Цербер да го последва и го изведе от „Ада“.
— Склонили сте го? — Графинята недоверчиво се взря в дребничкия мъж. — Но как? Как?
Мистър Хигс стеснително сведе очи.
— Трудно ми е да говоря така пред дама. Но съществуват неща, на които никое куче не може да устои. Всяко куче би ме последвало, стига да поискам. Естествено, разбирате, че няма да се получи с кучките.
Графиня Росакоф се обърна към Поаро.
— Но защо? Защо?
Поаро заговори бавно:
— Куче, специално тренирано за целта, би носило в уста предмет, докато не му бъде наредено да го пусне. Ще го носи, ако е необходимо, с часове. Бихте ли казали сега на кучето си да пусне предмета, който е захапало?
Вера Росакоф изумено се втренчи в него, обърна се и бързо изрече две думи.
Огромните челюсти на Цербер се разтвориха. После езикът му сякаш изпадна от устата…
Поаро пристъпи напред и вдигна малък пакет, обвит в розова гума. Разгъна я и показа пакетче, пълно с бял прах.
— Какво е това? — рязко попита графинята.
— Кокаин — отвърна Поаро. — И това пакетче, колкото и малко да изглежда, струва хиляди лири за тези, които желаят да платят за него… Достатъчно, за да докара до мизерия стотици хора…