— А защо не капитана?
— Той поиска да се дистанцира от случая Йергенсен. Разправиите продължават със същата интензивност. На границата сме. Бъдете благодарен и за малката услуга. Вие пропуснахте новините от миналата нощ. Не бяха много любезни. Ние трябва да изясним съвсем перфектно, че случаят Йергенсен е от ниско ниво и въобще не нещо, което да се поставя на бюрото на капитана. Една записка ще бъде достатъчна. Помнете, Лу, въжето е на врата ни. Това е седма игра — ние закъсняваме.
— Няма какво толкова да се каже на това момче, нали?
— Накъсо и любезно, тогава. Така ми харесва. Ако смятате, че ще можете да приключите интервюто учтиво, бъдете мой гост. — Шосвиц започна да разтрива рамото си, а на лицето му се изписа любопитство, когато погледна през рамото на Лу Болд. — Мисля, че той е вече тук! Ще отида за стол. Помнете, че сте мой експерт. Действайте като експерт. Правилно? И, за бога, подпъхнете си ризата. Изглеждате малко раздразнителен тези дни, Лу, моля ви!
Болд промърмори нещо и придвижи стола си, подготвяйки се за интервюто. Минута по-късно Джери Клайн беше вече седнал с бележник в ръка. Изглеждаше неспокоен. Болд беше доволен от това. Клайн отметна падналия на очите перчем със зацапани с мастило пръсти и започна:
— Позволете да изясня нещо, господа! Аз съм на ваша страна, ако може да се говори за страни в случая. Моето твърдение е, че такива съществуват и линиите са съвсем ясно очертани. Моят интерес е да развия фактологическа база, с която да подкрепя теорията за разрушителния ефект на лошото поведение на медиите върху прилагането на закона, както върху обществото като цяло. Като казвам това, би трябвало същевременно да поясня, че причината за такова пристрастно поведение са проведените интервюта и моите проучвания с другата страна, но не по този случай, представете си — въпреки че беше планиран — и, следователно, аз търся начин да субстанциализирам противоположната гледна точка. Ако успея да свърша добра работа, ще публикувам всичко в тримесечното списание „Журнализъм“, което се радва на ограничен национален тираж.
При това Шосвиц и Болд си размениха по един многозначителен поглед, а Клайн продължи.
— Има много примери, когато така нареченото пълно проучване от страна на пресата преутвърждава Първата поправка като почиства високите кръгове на плевелите от корупцията. Аз не съм защитник на цензурата, но ако разбирам добре случая Йергенсен, една жадна за сензации преса може по същество да бъде отговорна за смъртта на невинен човек.
— Не съвсем невинен! — вметна Болд.
— Добре, съгласен съм! Прекрасно! Да започнем с вас, детективе!
— През уикенда в „Деня на труда“ Йергенсен беше арестуван за кражба с взлом. Един от патрулите го хвана с откраднат телевизор. Неоспоримо доказателство. Хванат на местопрестъплението, може да се каже. Той открадна апарата, ние го хванахме. Така започна цялата история.
— Съвсем точно! — допълни Шосвиц, като обработваше рамото си с ръка. — И от там всичко излезе извън контрол.
— Но не веднага — поправи го Болд. — Не стана за една нощ. Наистина нещата имаха своето логическо развитие. Те просто рикошираха в нас.
— Бихте ли обяснили това, моля? — помоли Клайн.
Болд вдигна рамене.
— Йергенсен беше доведен тук, в центъра на града. Стандартна процедура. Беше записан в „Кражби с взлом“, беше регистрирана и кражбата. Йергенсен не можеше да си позволи адвокат, затова беше назначен обществен защитник.
— Не е ли твърдение на полицията, че масмедиите и печатната преса са се намесили директно с искане за съдебен процес?
Болд погледна към Шосвиц, който кимна леко:
— Мисля, че най-добрият отговор на такъв въпрос е: „Без коментар“. Вие можете да направите собствени заключения, господин Клайн. Правилно? Това е доста чисто изявление… А сега извън записа… ние трябва да поддържаме нашите отношения с пресата, и за отговорността пред обществото да не споменаваме имена. Защо да не ви поставим в течение на нещата, пък вие да звъните, да се поинтересувате. Във всеки случай, това е по-доброто решение и за вас. Преди всичко ние сме непосредствени участници.