— Предполага се, че трябва да правя разлика между двамата?
— Да! — каза тя с възможно по-нежен глас. — Както за всички хора, Лу. Ти си ченге.
— Още нещо? — попита той. — Нещо, за което искаш да ми кажеш?
— Да, има и нещо друго, ако имаш още една минута.
— Разбира се!
Тя заобиколи бюрото, отиде до вратата и я затвори плътно. Върна се и коленичи до него. Привлече го към себе си и го прегърна.
— Прегърни ме! — прошепна на ухото му.
Той почувства топлината на нейното тяло; утешаващата топлота, приятния аромат на шията й, цялата й нежност, когато се притисна към него. Деликатните й ръце галеха гърба му. Той почувства киселините в стомаха си, ръцете му започнаха да треперят, а раменете му се тресяха от вълнение. Желаеше тази нежност. Отдавна жадуваше за нея.
Тя не казваше нищо. Само притискаше лицето си към неговото загрубяло лице и леко го докосваше с устните си.
Техните устни жадно се срещнаха, а после и двамата едновременно избухнаха в смях.
— Какво правим ние? — попита той.
Но тя не отговори. Накара го да замълчи със следващата целувка.
37
Той напусна нейния офис изтощен, но и възроден едновременно с това. Емоционалното отприщване, което изпита, заедно с дълбоката възбуда от взаимната интимност, възпламениха неговата енергия и ентусиазъм. Той остави на Крамер задачата за съставянето на списъка на доброволките, напомни да остави място за Боби Гейнис, и се отправи навън, за да я потърси.
Шосвиц го срещна в коридора.
— За вас — каза той, подавайки на Болд папка с лист хартия. — Предполагайки, че бихте желали да правите нещо, вместо да чакате и да бездействате…
Болд позна по външния вид за какво беше това — разрешението за влизане в апартамента на Фюлър.
— Благодаря, лейтенанте.
— Не беше трудно.
Боби беше оставила колата си на платен паркинг, напречно на улицата срещу Сийгейт Апартмънтс, добре прикрита и с добър поглед към номер триста двайсет и едно — апартамента на Фюлър.
Болд се вмъкна на предната седалка и тя каза:
— Никакво движение. Спокоен като забит пирон.
Той й обясни връзката на Кръстатия убиец с видеокасетите и решението да се поискат от „Специални нападения“ доброволки, за да може да се покрият едновременно три видеомагазина, които са били свързани с жертвите. Каза й също, че има място и за нея, ако желае да участва в операцията по залавянето. Тя скочи от радост при така откриващата се възможност да се прояви, готова да напусне веднага наблюдението, и попита:
— А защо аз?
— Защото си добра. Защото искаш да бъдеш първата жена ченге, назначена в отдел „Убийства“. Това няма да стане за една нощ. И двамата го знаем. Но ти имаш добър шанс, както никой друг. Ти си добро ченге, Боби. Ти мислиш като ченге, желаеш да работиш и да се учиш — две ключови качества, за да станеш един добър следовател по убийствата. Дълъг е пътят в този отдел, но най-важното е, че си ченге. Повярвай ми. Колкото и трудни моменти да има, това е то, главното.
— Зная — каза тя. — Аз обичам тази работа.
Чен Хо беше висок и слаб, с вдлъбнати рамене и оредяваща коса. Изглеждаше като да е над петдесетте. Попитан от Болд, той отговори, че колата на Фюлър не е била паркирана на обичайното й място повече от три седмици. Фюлър бе преотстъпила апартамента си на някакъв клиент на Лин Лайман Пропърти Мениджмънт, и като резултат на това нито Лайман, нито Хо са знаели нещо повече от това, което научи Боби в магазина за касети под наем — калифорнийската шофьорска книжка. Хо бе я срещнал веднъж преди два месеца. Оттогава не бе я виждал въобще. Той ги въведе в апартамента на Фюлър, без да погледне дори разрешителното; помоли ги само да му се обадят, преди да си отидат, което му беше обещано.
Болд извади от джоба на сакото си два чифта хирургически ръкавици, един от които даде на Гейнис. Сложиха си ръкавиците.