Выбрать главу

— Ти трябва да започнеш да носиш такива ръкавици, за да ги имаш винаги под ръка — каза той.

Вратата се тътреше при отваряне. Жилището представляваше обикновен мебелиран апартамент, който миришеше на препарат за почистване на килими и на дезинфектанти.

— Какво е твоето първо впечатление, детективе? — Болд я попита малко след като бяха влезли.

— Изглежда нов. Чувства се, че не е живяно тук. Само временно са пребивавали.

Болд затвори вратата и запали светлините.

— Върви напред — каза и тръгна след нея.

— Няма фотоси. Няма лични снимки.

Дневната беше съвсем неизползвана, стерилна, и изглеждаше като секция от мебелна витрина. Кухнята — чиста, шкафовете — празни, ако не се смятаха храните за закуска, нескафето и някои други неща. В хладилника имаше четвъртинка вкиснало мляко, два йогурта „Данон“ и увехнала целина.

— Тя се храни навън — каза Боби. Болд я следваше. — Живее сама.

Нейната спалня беше също така пуста, както и другите помещения, напомняйки на Болд за някакъв мотел. Умивалникът в банята бе мръсен. Душът също се нуждаеше от почистване.

— Не е домакиня — отбеляза Гейнис. — Странно е, че бюрото е толкова чисто. — Тя провери чекмеджетата. Средното беше празно. Страничните две бяха разбъркани, но пълни с хартия. — Защо е празно средното?

— Това е добре — каза Болд. — Уместен въпрос. Кошчето също е празно.

Гейнис разрови листата в лявото чекмедже. Имаше две кутии, и двете пълни с фактури: едната за фактури за платени сметки с кредитни карти, другата — за плащания в брой. В отделна папка имаше подробна ведомост с десетки позиции в две колони — плащания в брой и с кредитни карти.

— Тя поддържа добра документация — отбеляза Боби.

— Съгласен съм.

— Е?

— Въпросът е кой води такава документация, нали? — запита Болд.

Тя провери съдържанието на папката.

— Телефонни разходи също. При това съвсем подробно.

— И какво?

Боби Гейнис помисли за момент, сетне каза:

— Счетоводство на разходите. Това отиде много по-далеч от едно отчитане на домашни разходи… от домашното счетоводство… тя е отбелязвала всеки изразходван цент. Значи има разходна банкова сметка!

— Правилно.

— Тя работи за някого, както изглежда. — Боби се усмихна. — А това би могло да ни каже нещо.

— Или тя самата — напомни Болд.

Като видяха акредитиви на Мобил Ойл, Болд вече имаше някаква идея. Прегледаха всички сметки, отбелязвайки всяка дата.

Боби каза:

— Тя е зареждала на една и съща бензиностанция след пристигането си в Сиатъл…

— Съвсем близо тук, зад ъгъла — добави Болд и записа адреса.

— И е зареждала по един път, а понякога и два пъти на седмица. Последната сметка е отпреди повече от месец. Има дрехи в стенния гардероб, така че тя не се е премествала. Но може да е на път някъде в момента. Не можем да кажем със сигурност, че тя е Джейн Доу, докато не разчетем тези подписи в договора за предоставяне на уиндсърф под наем.

— Тя е Джейн Доу! — каза Болд предизвикателно. — И съгласно тези сметки — той ги посочи — тя е била в Денвър и в Тъксън, преди да дойде тук, но престоят в тези места е бил по една седмица. Тези престои ни показват маршрута на движението й между градовете, и това, което ни казват още, е, че през цялото време тя е разчитала на този карат, като на единствен източник на средства. Ако направи още една стъпка по-нататък, и ако тя все още е жива, то значи, че все още използва същата карта. — Той прочете някакъв номер на фактурата, внимателно вдигна телефонната слушалка и набра номера.

Боби Гейнис успя за около десет минути да огледа стаята, докато Болд говореше по телефона, изяснявайки текущите цени.

Когато затвори телефона, тя му каза:

— Всичките й дрехи са от синтетика. Те не се нуждаят от гладене. Съвсем облекчено пътуване. Липсва четка за зъби в медицинското шкафче, няма дезодорант, нито паста за зъби. Не виждам и куфар. Изглежда така, сякаш е предприела някакво пътуване. Но е оставила боята за вежди.

— Значи е бързала при напускането.

— Или някой друг й е опаковал багажа. Аз не бих си оставила молива за вежди, казвам го съвсем определено.

— Няма сметки за зареждане за последните три седмици в нейното счетоводство, което е малко учудващо, макар че пълната им обработка понякога заема няколко седмици. Това не ни дава нищо определено, но все пак представлява някаква възможност.