Болд го попита:
— Какво стана със списъците на персонала на видеомагазините?
— Е, сержанте, аз предадох искането по възможно най-бързия начин, но собственикът не можеше да го има допреди един час. Казах му, че ни е нужно много бързо, но вие не поискахте нито да го заплашвам, нито да го дразня. Той ми каза, че пълният списък ще бъде готов някъде късно следобед. Това беше най-доброто, което можах да направя.
Болд кимна. Понякога ходът на едно разследване се променя.
— Дръж го под око, Джон! Не му позволявай да ни държи с вързани ръце дълго време. Той вероятно мисли, че това е свързано с IRS, или нещо подобно. Трябва да го почакаме, но не много дълго.
— Окей, Сардж.
Дневният дежурен офицер, един униформен сержант на възраст около средата на петдесетте, забеляза Болд и се приближи.
— Това е тъкмо за вас, Лу — подаде му някакво междудепартаментско съобщение.
Болд го прочете. После се обърна към Ла Моя и каза:
— Дръж ме в течение, Джон. Аз трябва да побързам.
Един от патрулите на летищната охрана бе намерил „Мъркюри“-то на Джудит Фюлър на дългосрочния паркинг на Сийтак Интернешънъл Еър порт. Тази част от паркинга бе предпочитана площадка както за крадени, така и за изоставени коли, където рутиниран патрул редовно сверяваше регистрационните им номера с полицейските списъци. Този следобед със забулено от тъмни облаци небе, с натежал от вредни миризми от дизелово гориво въздух, Лу Болд нахлузи чифт ръкавици и използва полицейски „спийд кий“, за да отключи и отвори вратата на колата откъм мястото на шофьора. Това средство, предпочитан инструмент на крадците на коли, му позволи да проникне в колата просто за секунди. Той остави вратата отворена и бе много внимателен да не остави собствени следи, когато се подаде навътре.
Ейбрамс се присъедини към него около двайсет минути по-късно. Той заяви, че се е съгласил да обработи тази кола, защото Лу му беше приятел и защото разбрал, че Лу е предложил на Док Диксън шанса да презапише неговата любима колекция с джазова музика. Ейбрамс пожела да презапише три албума на Чарли Паркър. Сделката бе сключена веднага и Лу разбра, че „Кутията на Пандора“ бе вече отворена. Задълженията оставаха за него сега. Като допълнителни изисквания, той уведоми Ейбрамс, че презаписването трябва да се извърши с неговата апаратура и под негово наблюдение. Той не намери за нужно да спомене, че както колекцията, така и оборудването все още бяха при Елизабет.
Въпрос на няколко минути беше за Ейбрамс да констатира, че колата е била шофирана от човек с памучни ръкавици и че е била почиствана. Вратата и волана бяха чисти, както и вътрешното ретровизьорно огледало. Той полагаше слой прах върху външното огледало за обратно виждане, монтирано на вратата, когато предложи на Болд да поиска определянето на ръста на шофьора, който последен е карал колата, по ъглите и височината на пресечната точка на лъчите от двете огледала, както бе направено в случая с минифургона на Норвак.
Той показа няколко памучни влакна върху огледалото, като отбеляза, че може би се е наложило да бъде коригирано от последния шофьор. Когато Болд влезе вътре и затвори вратата, Ейбрамс се премести и започна да обработва капачката на резервоара и вратичката на нишата.
Болд излезе от колата замислен и озадачен.
— Все едно че огледалото е нагласено за мен, виждам без проблеми. Фюлър не е толкова висока. Аз съм висок малко повече от шест стъпки.
— Погледнете тук, сержант — каза Ейбрамс, сочейки капачката на резервоара. — Красота! — Ейбрамс бе получил голям, перфектен оформен отпечатък върху капачката. — Съдейки по размерите, това ще да е палец на мъж. Десен палец. Това се и очакваше.
— Мога ли да претърсвам вътре, докато работите? — попита Болд.
— Разбира се, няма да ми пречите. Ще ви помоля само да ми отворите капака на мотора — и понеже Болд погледна малко учудено, поясни: — Щом е проверявал газта, много е вероятно да е проверил и нивото на маслото.
— Това би могло да бъде и някой бензинджия, Чък — напомни Болд.
— Истина е. Задачата ми е да търся отпечатъци, а не да определям на кого принадлежат. Отворете капака.
Болд се наведе и дръпна ръчката на жилото. От вдигнатия капак вътре стана тъмно. Болд изтегли пепелника. Имаше хвърлени фасове върху леглото от тъмносива пепел. Той извади писалката си и разрови съдържанието. Част от пепелта се вдигна и се разлетя, включително и по тапицерията. И момент след това се разнесе горчива миризма. После отвори жабката. Всички документи се оказаха на място: текущ регистрационен лист с адреса на Фюлър в Лос Анджелис и ваучер за застраховка. Като откри нейния домашен адрес върху кредитна карта, Болд се опита да позвъни на домашния й телефон, но той се оказа изключен. Прие, че този адрес вече е невалиден, апартаментът или къщата са преотстъпени или дадени под наем отново. Те дадоха поръчка за връзка с полицията в Лос Анджелис, за да направят проверка за нейния апартамент. Болд знаеше, че това ще отнеме много време за разни процедури, но считаше за неоправдано за такава информация да се натоварват данъкоплатците с разходи за пътуване до там и лична проверка, въпреки че се изкушаваше да го направи. Той отвори първата страница на ръководството за експлоатация на колата и оттам изпаднаха върху скута му шест билета за паркиране: два от Денвър и четири от транспортния отдел на полицията. Като върна ръководството обратно в жабката, той се зае да проучи най-подробно билетчетата с ясното съзнание, че те биха му казали най-добре къде и кога е била Джудит Фюлър. Двете квитанции бяха игнорирани. Останалите четири бяха издадени в последно време, с интервали около десет дни, и от тях можеше да се види, че адресите попадаха горе-долу в централната част на града. Той прибра четирите билетчета в джоба си, както златотърсачът скатава почвената проба, след което продължи да рови в жабката със същия ентусиазъм, с който златотърсачът усилено разкопава твърдата почва. Издърпа някакъв бял плик — друг къс самородно злато. В плика се намираха десетина квитанции. Прелисти ги набързо и видя, че са от по-късни дати в сравнение с намерените в апартамента, въпреки че не бяха подредени по същия начин. Той щеше да ги подреди по-късно в офиса по дати и категории като другите.