Билетчетата за паркиране и квитанциите от колата и от апартамента предлагаха наистина онази загадка, в името на която той живееше. С малко още късмет скоро щеше да знае точно къде е била Фюлър, какво е купувала, а може би и какво е правила в Сиатъл.
— Нищо интересно — каза Ейбрамс, показвайки плешивата си черна глава в колата. — Как е при вас?
— Открих златна мина — отвърна Болд, размахвайки белия плик. — Квитанции, покриващи период от около две седмици на пръв поглед. Изглеждат много ценни.
— Аз ще взема капачката от резервоара със себе си. Нужен ли съм за още нещо?
— Обадете се по радиотелефона да дойдат и да изтеглят колата. Аз ще се навъртам наоколо, докато те дойдат.
Ейбрамс обеща и минута по-късно събра нещата си и тръгна.
Болд започна една много подробна инспекция на колата. Веднага забеляза калъфа, предназначен за сърфа, а също така силно песъчлива кал върху броните, педала на газта и върху пода до седалката на шофьора. Той настърга малко от калта и я сложи в плик за изследване. Изследваше методически всеки квадратен сантиметър от интериора на колата, без да знае точно какво търси. Това не беше нещо ново за него. Питаше се колко десетки коли бе изследвал по същия подробен начин, принадлежащи на жертви или на заподозрени. Някои от сътрудниците на отдел „Порок“ прослушваха лекции един път годишно за новите модели коли, и по-специално за най-лесно намиране на тайниците на колите. Болд не си даваше труда да ги посещава през последните няколко години, но сега разбра, че това е едно от нещата, което си заслужаваше времето. Отне му няколко минути подробното обследване на пространството около предните седалки. В резултат на това откри бутончето за пускане и спиране на радиото. Използва контактния ключ, за да затвори веригата с акумулатора на колата. В купето се разнесе класическа музика със силни атмосферни смущения. Болд забеляза диапазона на FM-станциите и натисна първия бутон. Чу се станция, която предаваше новини. Натисна втория бутон — подобна новинарска станция. Третият бутон превключи радиото отново на FM — лека рокмузика. Четвъртият и петият бутон дадоха още две станции с рокмузика. Той забеляза, че всички бутони за предварително програмиране са настроени на радиостанциите на Сиатъл, които предават предимно класическа музика. Това предполагаше, че не собственицата, а този, който последен е карал колата, е пренастроил радиото, някой, който обича класическа музика, а не рок. Имаше някаква несъобразност, която заинтригува Болд.
— Ще вървим, що ли, приятелю? — подаде се пъпчивото лице на мъж със съмнително възхищение в очите и гордост от собственото остроумие.