Болд не беше забелязал кога е дошъл влекачът.
39
Дафи Матюс почука на входната врата на Болд точно в седем часа тази вечер. Той отвори, изненадан от нейното идване, и я покани да влезе. Тя носеше голям плик, пълен с бакалски стоки. Беше облякла бяла плисирана блуза и черна пола. Нефритени обици танцуваха под ушите й.
— Доставки за развлечение — обяви тя. — Разчитам на факта, че не си вечерял.
— Добро предположение.
— Покажи ми кухнята и ми дай път.
Тя се шмугна покрай него, знаейки много добре къде е кухнята.
Оттам извика:
— Не си пияч, но взех малко вино и се надявам на твоята помощ. Можеш да го отвориш, за да подиша.
Той щеше да възрази срещу виното, но не го направи. Стоеше и я гледаше как разопакова покупките. С тирбушон в ръка тя освободи бутилката от корковата тапа и я остави настрана. Беше калифорнийско каберне, Робърт Мондави. Тя го изгони от кухнята минута по-късно и му каза, че е чула чудни неща за неговата джазова колекция и би ли могъл да пусне нещо. Той обясни, че колекцията все още не е тук, но е пуснал радиото в дневната преждевременно, за да не пропусне вечерното изпълнение на Орнет Колман. Върна се в кухнята и каза на Дафи:
— Все пак аз имам арендаторски права и ти не можеш да ме изритваш от собствената ми кухня.
— Без коментари — каза тя, продължавайки своята работа.
Тя беше сложила вода, почака я да заври и само за няколко секунди пусна в нея петнайсет доста едри скариди. После ги обели, почисти ги и ги остави настрана. На него нареди да изпразни тенджерата, да я измие и да я донесе с около четвърт литър вода за възвиране. Той се подчини без коментари. Тя бе подготвила няколко глави лук и зелен пипер, когато го попита дали обича паста.
— О, да — отвърна той.
— А пушена риба?
— Никога не съм ял пушена риба — бе отговорът.
— Не си вкусвал пушена риба? Обичаш ли пикантна храна, лютива пикантна храна?
Той се тревожеше за стомаха си, но въпреки това отговори:
— Разбира се!
— Добре. Виждам, че такива неща купуваш.
— Но защо ядене? Защо трябва да се готви специално? — попита той.
Тя се обърна с лице към него. Бе си донесла престилка, която в момента бе на нея. На престилката пишеше: „Кис де Кук“ — целуни готвачката. Тя пристъпи напред и го целуна по устните. Това бе една дълга и нежна целувка. Тя задържа очите си отворени и гледаше някъде зад него.
— За това! — каза малко нервно. — Защото ми хареса тази сутрин и мислех, че на теб ти хареса също.
— Виновен! — каза той.
— Така ли го чувстваш?
— Доста. — Той си мислеше за Елизабет. Харесваше Дафи, беше много доволен от нейното присъствие, но тя не бе Елизабет.
— А не би трябвало, нали?
— Зная.
— Ти ще го превъзмогнеш.
— Радвам се да го чуя. — Тя чу собствения си циничен тон в гласа и го попита: — Не предпочиташ ли веднага да си тръгна?
— Не!
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм!
— Налей ми малко вино.
— Да, скъпа.
Тя подготви четири метални шиша и започна да ги зарежда с подготвените скариди, лук, червени домати и зелен пипер. Той се възхити на това как тя превръщаше един куп от продукти в истинско произведение на изкуството. Комбинациите от цветове и форми му изглеждаха изключително привлекателни и апетитни.
Той наля вино в две чаши. Изглеждаше му много пивко.
— За здравето на главния готвач! — Той вдигна чашата си.
— Не, не е справедливо! — протестира тя. — Не мога да пия за това!
— В тази къща можеш.
— Прекрасно! — Сияеща от радост тя сръбна от виното и изрази своето одобрение.
— Би трябвало да донеса бяло вино — то е за риба — но бялото вино и аз често имаме противоречия.
— Не бих разбрал каква е разликата. Аз пия вино не повече от два пъти в годината: на Коледа и на Великден. Не съм познавач на вината.
Те запазиха мълчание, докато тя разтопи малко безсолно масло и поръси скаридите. Сетне ги посипа с червена пудра, посипана с черни подправки. Фурната работеше на електрически ток. Тя премести решетката на фурната на най-горния интервал, взе една тенджерка и я постави под нагревателя.
— Това е начин за задържане на пушека — каза тя. — Вкъщи се получава не лошо.