Той я дръпна надолу и срещна лицето й. Целуваше сълзите по лицето и чувстваше желанието си те да бъдат негови собствени. Тя произнесе неговото име няколко пъти, кършеше главата си на всички страни — това беше нейното послание, нейното отбягвано послание.
Той изрита стола назад, който с трясък падна на пода и предизвика нейния радостен кикот. Тя разкопчаваше вече ризата му, а той бързаше да освободи големите копчета на блузата й на гърба, и щом ги разкопча, тя просто се изхлузи от нея, плъзна се грациозно по дългите й ръце и нежните гърди, падайки надиплена върху килима на пода.
Той искаше да потъне в нея, да се разтопи в нея и да остане там единствено с нейните мисли и нейната нежност.
Техните голи гърди се докоснаха и той почувства първото пробуждане на своята плът. Галеше и целуваше гърдите й, после обгърна плътно устните й и почувства нейното потръпване. Пръстите й разрошиха косата му, топли и нежни. Устните им отново се срещнаха и тя изглеждаше заредена с още по-голяма сила и напрежение. Мислите им изчезнаха. Той имаше само едно чувство — чувството, че е с нея, само с нея. Нейната чувственост го завладя изцяло, омая го до степен на пълна забрава на всичко, освен тяхното взаимно безумно усилие в интимността. Техните плахи опити прерастваха в сдържано боричкане, несръчното състрадание — в болезнена покана за взаимност.
Изтъркаляха се по килима под масата. Смеейки се, тя издърпа и захвърли настрана неговия панталон, при което удари главата си в масата и извика. И тогава, освободена от собственото си бельо, се разпростря върху него, предавайки му цялата омайваща топлина на своето тяло. За момент почувстваха неудобство за своята интимност, но то скоро изчезна и се превърна в игрива, патетична церемония, в интимен ритуал, породен не толкова от любов, колкото от взаимна жажда за нежност.
Като съединиха телата си плътно, Болд се почувства погълнат от меката и свежа топлина, която го обгърна. В тяхната безгрижна нежност те станаха едно цяло, и дори за момент нищо не можеше да ги раздели един от друг. Тя постоянно се притискаше и се движеше върху него, и при едно такова движение удари главата си в плота на масата, усмихна се на Болд, после се наведе към него и притвори очи в нежна и топла целувка, изгаряща от желание. Той се наслаждаваше на тяхната физическа близост и възхитителното напрежение между тях. Насърчи я да се отпусне, галеше с езика си набъбналите зърна на гърдите й, притискаше я към себе си със сключените си на гърба й ръце под нейните, и бавно движеше тялото си нагоре и надолу, плътно прилепнало към нейното. Прошепна й на ухото да се отпусне още, тя веднага му отговори с лека извивка на тялото и той почувства с всичките си сетива, че в най-дълбоката точка на тяхната връзка всмуква цялата изгаряща топлина на нейното тяло, разтапящо се в него. Тя тихо извика и го сграбчи силно в ръцете си. За момент почувстваха пълна отпадналост или по-скоро чудна хармония. „Скоро, твърде скоро — помисли си той, — отмина този момент“
Тя се отпусна безметежно в неговите ръце, телата им бяха влажни и солени, гърдите им — в огън от дълго време, задъхани, сърцата им биеха все още учестено. Бавно, но все пак много скоро, по негова преценка, той се възвърна към затрудняващата реалност на тяхната голота, на сплетените им тела под масата в трапезарията и настъпилата тишина. Орнет Колман бе свършил. Те бяха свършени.
„Как може човек да остане там? — чудеше се той. — Как може да се запази един такъв момент на пълно спокойствие, да се затвори в бутилка за бъдещо ползване? Сексът ли е това, което ни кара да се чувстваме така добре, или съзнанието за общото желание да участваме в една споделена емоция? Че и двамата допринасяме за това?“
— Последното, мисля аз! — пошепна тя нежно на ухото му. По това той разбра, че е изказал мислите си на глас. — Не е нужно да ми казваш, че ме обичаш, ако това те тревожи — каза тя. — И аз няма да ти казвам, ако това те кара да се чувстваш неудобно. Дори и да е вярно. Истината е, че това, което току-що стана между нас, превъзхожда секса така пълно и така всеобхватно, че думите губят всякакво значение, ако трябва да ги сравняваме. Аз бях толкова далече от тази стая. Бях някъде само с теб… близо до теб… унесена във взаимно удовлетворение с епични пропорции. Както беше при Сесил Б. де Майл — каза тя, предизвиквайки неговата усмивка. — Когато започнахме — призна си тя, — аз почувствах, че тръгваме в неправилна посока. Неудобство, несръчност и дори отчаяние. Но, боже мой, Лу… — Отново се хвърли върху него и почувства неговото присъствие с цялото си същество. — Боже господи, беше чудесно!