— Ах, Лу! — бе нейният стон.
Той веднага я пусна, като видя, че плачеше. Две поточета сълзи се спускаха по бузите й.
— Дафи? — Той погледна назад към отворения телефон върху евтината подставка. — Какво има? — Сърцето му започна да бие силно.
Тя едва сега забеляза телефона и тъмните, ужасени очи на Болд.
— Съжалявам! — извиняваше се тя. — Току-що разбрах от диспечера…
— Дафи!…
— Семейство Левит! — извика тя. — Кръстатия убиец! Убил ги е… Родителите…
Той се освободи от нея, тръгна към телефона, върна се отново към Дафи.
— А Джъстин? — извика високо, лицето му бе напрегнато. Повтори: — Какво е станало с Джъстин?
Тя клатеше глава.
— Джъстин? Дафи, какво е станало с Джъстин? — Хвана я за раменете и я разтърси. — Дафи!
От хубавите й очи отново потекоха сълзи. Тя трепереше. Устата й беше отворена, но думи не излизаха. Най-после изстена.
— Той е изчезнал, Лу… признаци за борба…
41
С влизането си в хола на семейство Левит, Болд почувства, че стомахът го присвива. Въпреки цялата бъркотия, шума и вълненията на десетки полицаи и светлините на множество патрулни коли, той можа да почувства целия ужас на жертвите. Върху стената, изписано в тъмнокафяво от засъхващата кръв, се четеше единствена дума:
СТОП!
— Всички навън! — разнесе се твърдият глас на лейтенант Шосвиц, но Болд знаеше, че тази заповед не се отнасяше за него.
Той остана твърдо в средата на стаята, докато другите детективи се изтеглиха. Светло оцветените лампи на полицейските коли продължаваха да пръскат светлина и върху стените на стаята, създавайки илюзия за наличие на голяма панаирна въртележка. Шосвиц съчувствено постави ръката си на рамото на Болд.
— Жесток удар! — каза той.
Стаята представляваше страхотна каша. Зад обърнат стол се показваше оголен крак на мъж.
— Момчето? — попита Болд намусен.
— Не зная. Правилно?
— Не знаете?
— Има признаци на борба в неговата стая. Тялото му не е намерено.
— О, боже! — Болд пристъпи крачка напред.
Шосвиц поясни:
— Изтърбушил е жената. Кухненски нож. Изнасилил я е, мисля. Доказателство за канибализъм.
— О, боже мой!
— Той не е на себе си, Лу. Ние смятаме, че това има нещо общо с факта, че момчето го е видяло. Сигурно мисли, че с това е разкрит. Дафи би могла да ни каже нещо повече.
Болд кимна, за да го накара да замълчи.
Стаята на момчето беше разхвърляна. Имало е борба, но нямаше следи от кръв.
— Жив е! — прошепна той.
— Възможно е! — съгласи се Шосвиц. — Но аз не бих разчитал на това.
42
Беше почти два часа през нощта, когато Шосвиц, Болд и Дафи Матюс се срещнаха в специалната зала „А“ за разпити. Дафи изглеждаше много бледа и се движеше бавно. Погледна мъжете с нерадостна полуусмивка и седна на един стол. Въздъхна тежко и започна да преглежда своите бележки.
Болд не можеше да се освободи от представата си за изплашения до смърт Джъстин Левит в лапите на кръвожадния престъпник.
— Що се отнася до момчето — заговори тя с безжизнен професионален глас, който напомняше на Болд за записи на телефонни обаждания, — да приемем, че той все още е жив, ако вземем предвид три подобни случая на отвличане на заложници, предоставени ни от компютърната програма на ФБР. Главния враг за убиеца е почти винаги похотливата страст на жената…
— Ами съпругът? — напомни Шосвиц.
— Да, зная — кимна тя с увереност.
Болд можа да забележи устойчивите удари на сърцето й по вените на нейното слепоочие. Тя преодоля вълнението си и преглътна незабележимо.
— Разбирам, че убийството на съпруга не се връзва. Той може да се е появил на сцената след пристигането на убиеца. Той не е могъл да атакува жената в присъствието на мъж. Така мисля аз. Неговата повишена жестокост може да е била подсилена от идването на съпруга — „неговият баща“ го хваща в самия акт, неговите собствени спомени от детството. Редом със съпруга госпожа Левит се превръща в негова майка — цел и обект на неговия гняв. Това може да ни помогне да си обясним изтърбушването. — Тя замълча и не отдели погледа си от бележките в течение на няколко дълги, тежки секунди. — Написаното върху стената е нещо ново също. Едно предупреждение — без съмнение. Вашето предположение, лейтенанте, вероятно е правилно: той сега е отчаян. Страхува се, че ще бъде хванат. Възможно е да мисли, че ако държи момчето в ръцете си, ще ни принуди да позадържим нашето издирване…