— Имаш ли новини от транспортния отдел?
— По дяволите! Аз подадох искането едва след девет часа. Няма начин да получа отговор по-рано от утре някъде през деня.
— Притисни ги.
— В три часа сутринта?
— Някой работи на тези компютри. Колко работа биха могли да имат по това време? Още по-добре е да отидеш да ги видиш лично.
— Сега?
— Сега, разбира се.
Ла Моя си подви опашката и с бързи крачки напусна офиса.
Болд мислеше да полегне поне за няколко минути — разполагаше само с пода на офиса си за тази цел — когато вътрешният телефон позвъня. Изтощеният глас на Чък Ейбрамс каза:
— Лу, имате ли няколко минути?
Болд нямаше желание да слиза до офиса му, няколко етажа по-долу, но Ейбрамс не обичаше телефонните разговори и винаги молеше детективите да ходят там, дори и в три часа сутринта. Болд не предполагаше, а знаеше твърдо, че Ейбрамс му казваше всичко така, както е наистина.
Офисът на Ейбрамс бе в плачевно състояние. Етажерките неподредени, бюрото — в безредие. Болд потъна в един фотьойл с калъф. Пружините му убиваха и беше неудобен. Ейбрамс пиеше кафе. Предложи на Болд една чашка и той прие с удоволствие.
Черният мъж седна и сръбна от кафето, после с гордост каза:
— Просто потвърдихме следите от гумите.
— Идвал е пак?
— Следи от гумите.
— Не знаех, че има нещо.
— Снехме цял комплект. Красота! Точно от мястото, където ми казахте да погледна.
— Зад къщата?
— По-нагоре. Един блок на Левитови! — каза той с широка усмивка. — Преди това беше валяло, така че следите бяха не повече отпреди три часа. Тези следи съвпадат с онези зад къщата на Крой. Пълно съответствие. Същата кола. Няма никакво съмнение.
— Някакви стъпкови следи?
— Големите умове мислят еднакво. — Той поклати глава. — Не. Не около следите на гумите. Прегледахме. Аз също се надявах да излезе нещо. Кал имаше покрай бордюра — затова и можахме да снемем перфектни отпечатъци от гумите. Изглежда, който и да е тръгнал с колата, се е качил откъм настилката върху седалката на шофьора. Няма никакви следи.
„Няколко думи по телефона биха имали същия резултат“ — мислеше си Болд.
Ейбрамс добави:
— И още нещо интересно. Открихме от онази кал в спалнята на Левит. Трябва да си е избърсал обувките при влизането в къщата. Моторно масло смесено с бензин. Почти е сигурно, че е същата кал. Един от моите сътрудници работи върху това в момента.
— Извънбордови мотори?
— Повече от вероятно. Щатската лаборатория ще може да ни каже кои са производителите, предполагам същите отпреди. Аз ще изляза в отпуск за два дни. Слушайте, Лу. Това е все още инцидентен пълнеж. Зная го много добре. Но аз съм готов да отстоявам тезата си и да докажа, че същата кола, която е била при къщата на Крой, е била и при Левит, и че тази кал свързва убийството на съпрузите Левит с второто убийство — това на Редик, ако не се лъжа. А пък червените нишки свързват други три убийства — на Бейли, Крой и Шафълбийм — имаме и отпечатъка от длан и частичните отпечатъци от палец върху кибритените клечки. — Той замълча. — Бих ви казал две неща: първо, доставяте ми заподозрения или негови ясни отпечатъци и аз го свързвам, макар и инцидентно, с няколко убийства. Второ… Бих искал да продължа работата по вашата теория за наличието на дубльор. Аз възприемам тази теория. Обувките, различните следи, разликата в теглото на тялото по изследванията на гуменките и обувките „Рокпорт“ — това означава двама различни убийци.
— Чудесно — каза Болд спокойно.
— Мислех, че ще сте доволен.
— Така мисля и аз.
В седем часа същата сутрин Болд получи съобщение, че екипът от гмуркачи, на който бе възложено да обследват водите при Каркийк парк, не са намерили никаква следа от тялото на Норвак. Той го възприе без всякаква изненада. Дори не възбуди и някакъв интерес у него. Неговото внимание бе изцяло заето от намирането на Джъстин Левит.
Шосвиц влезе в кантората на Болд уморен и ядосан.
— Вие не сте имали право да се разпореждате за такъв следствен екип. Елате с мен!
— Зная — каза Болд, стараейки се да не изостане от бързащия лейтенант, който, вървейки, разтъркваше болния си лакът и чешеше косата си на темето едновременно с това.
Реакцията на Болд го спря за момент, след което той отново се устреми към своята клетка.