— Аз не бих разчитал на това, Лу — каза Шосвиц, поглеждайки към леглото. — При такъв престъпник като този, не бих разчитал на нищо.
Ла Моя беше заспал с ръце върху бюрото на Болд. Хъркаше. Болд го докосна леко по рамото и той скочи.
— По дяволите! — каза той, като разтъркваше сънените си очи. — Лош сън. — Той стана и отстъпи мястото на Болд. Изправен, каза на Болд ентусиазирано: — Ако той работи за „Видеомаркет“, трябва да е един от четиримата младежи. Само четири момчета са близки до профила на Научния център. Двама от тях са шофьори.
Болд вдигна листа с имената, оставен от Ла Моя върху бюрото и прочете написаното.
— А какво е направено по това?
— Крамер и аз организирахме четири екипа за наблюдение. Не беше лесно, като се има предвид колко е изтънял нашият отдел. Имаме добри хора. Разполагаме с шест часа. След това ще направя чудо, ако трябва, но ще поставя четири екипа за втората смяна. Не сте включени само вие, Крамер и Шосвиц. Всички са неженени. Нещо такова.
— Окей, окей, а какво знаем за тези четиримата? — попита Болд, гледайки списъка.
— Двама от тях са студенти в университета. Проверих много лесно. Другите са бяло поле. Няма непълнолетни. Не са регистрирани никакви данни за тях. Трябваше да загубя по няколко минути за проверка в щатските служби. Етикети на храни, институции, такива неща. Крамер помага също, има със себе си две „полички“ в тази работа. Ако профилът е верен, значи той е вътре. Няма начин да не го хванем, ако няма фалове.
— Междувременно ние току-що тръгнахме по следите на четиримата, окей? Надяваме се някой гей да ни отведе при Джъстин. Но, за бога, да не говорим за него. Ако това стане известно, ще имаме ситуация на отвличане на заложник, и със случая ще се заеме Отделът за специални оръжия и тактики, който обаче има съвсем жалки постижения при освобождаването на заложници. Полицията изисква този отдел да ръководи всички подобни операции.
А Болд явно не искаше Джъстин Левит да свърши така, както последните двама заложници, които Отделът се опита да спаси.
— Разбирам какво искате, сержанте. Съгласен съм с вас. Значи, какво ще направим — държим плътно четиримата под наблюдение и правим тараш в техните жилища, когато сме сигурни, че те са навън.
— Трудно ще бъде да получим разрешение за това. Ще ни е необходимо и нещо повече от това, което имаме.
— Имаме отпечатъка — макар и частичен — от палец, снет от обгорелите кибритени клечки, намерени зад къщата на Крой. Разполагаме и с отпечатък от длан. Ами ако изследваме топките на дръжките на вратите, или нещо подобно? Получаваме някакво възможно съвпадение на отпечатъците, после ще искаме разрешение и ще претърсваме жилищата.
Болд кимна.
— Или да снемем отпечатъци от кола, или нещо такова.
— Това ни вкарва в глуха линия, Джон. Би трябвало да минем през всички инстанции, за да направим всичко това. Не зная, Джон.
Двамата мъже бяха спокойни, докато разговаряха. Но кафето, което изпи в офиса на Ейбрамс се оказа много силно и сега създаваше проблеми на Болд — напрегнатост, нервност и раздразненост. Сърцето му препускаше лудо, като се опита да преглътне, почувства кожата на лицето си силно изпъната.
— Искам да поставиш екипите — каза Болд. — Да се следят тези хора, но много внимателно, наистина внимателно. Ейб сравнява въпросните отпечатъци. Това може би ще ни помогне. Междувременно бих искал ти да влезеш вътре в трите магазина преди отварянето — преди идването на служителите. Трябва да направиш това заедно със собствениците. Мислиш ли, че можеш да го уредиш?
— Всичко мога да уредя, сержанте — отговори Ла Моя с характерната си напереност.
Болд не се съмняваше. Ако чуеше такъв отговор от някой друг, би изтръпнал, но не и от Ла Моя.
— Каква е работата? — запита детективът.
Болд каза:
— Двойката от миналата нощ…
— Не беше ли самотна жена?
— Моделът е нарушен. Напълно взривен. Това е, което прави случая дяволски важен. Не питай какво следва. Няма начин да знаем… За какво говорех аз?
— За двойката…
— Да, семейство Фабиано. Ричард Фабиано. Името на жената е Гленда. Това, което искам да зная, е дали и те са клиенти на „Видеомаркет“. Наемали ли са или не филми и кога за последен път. Окей? В магазините се водят дневници — за да следят движението на касетите. Това ще ни помогне много. Ако откриеш нещо записано, провери дали филмът е доставен, или въобще каква е цялата история. Да видим дали няма връзка с някой от четиримата заподозрени. Ако успеем да свържем семейство Фабиано с някой от тях, считай, че деветдесет процента сме в целта. Това има значително предимство пред желанието ми да претърсвам жилището на този гей, за да търся Джъстин. Без данни като тези, все едно че си прахосваме времето.