— Отивам да извикам този петел. Искате ли вие да кажете на Крамер за екипите, или аз трябва да му кажа?
— Направи го ти. — Болд не искаше да разговаря с Крамер.
45
Рапортът от щатската лаборатория пристигна в десет и половина. Болд пиеше третото си кафе. Той го прочете, извади копие, постави го в папката на Норвак, а оригинала — в папката на Фюлър. Трудно беше да мисли сега за дубльора, когато мислите му бяха заети с Джъстин Левит.
Тестът за наличие на стероиди в тъканната проба на Джейн Доу даде отрицателни резултати — още едно доказателство, че Джейн Доу не беше Бетси Норвак. Това още повече озадачаваше Болд относно действията на дубльора — човек, който трябваше да е толкова близо до следствието — защо му е било нужно да убие една жена на Вешън Айланд на такова разстояние от града, на няколко мили от района на действие на Кръстатия убиец. Ако се съди по изключителното му старание в предишните убийства да повтаря точно Кръстатия, то този път той радикално е излязъл вън от „формулата“. „Защо е поел такъв риск?“ — чудеше се Болд.
Като се свърже това и с опразненото чекмедже в апартамента на Фюлър, прибързаното опаковане на багажа, предназначено да заблуди полицията допълнително, логично се стига до въпроса: какво го е подтикнало към такива допълнителни рискове. Всичко това учудваше Болд. Не е ли започнал и дубльорът да убива спонтанно? А не е ли това втори неконтролируем убиец?
Отговорът трябваше да дойде от Фюлър. Защо бе наела сърф в Сиатъл, а отишла с ферибот до Вешън? Болд посегна за телефона да се обади в банката на Фюлър в Лос Анджелис, но остави слушалката обратно, щом чу зад себе си гласа на Ейбрамс: „Имаме съвпадение“.
Болд се завъртя на стола си, несъзнателно връщайки слушалката на мястото й. Беше не само необичайно Ейбрамс да посети неговия офис — беше просто немислимо.
— Ейб? — бе всичко, което можа да каже.
— Кола номер три. Те държат колите си на паркинга зад един магазин, близо до Балард. Шофьорите застъпват на смяна около обяд и се завръщат към полунощ. Номер три бе паркирана зад къщата на Крой, а също и до къщата на Левитови. Перфектно съвпадение. Никакво съмнение. Имаме и снимки, за да докажем това — каза Ейбрамс, ухилен до ушите — нещо съвсем странно за Чък Ейбрамс.
Болд кимна.
— Няма съмнение за минифургона?
— Никакво. Номер три в тяхната флота. Това малко ще улесни вашата работа, нали?
Болд не отговори. Отново се завъртя на стола и вдигна телефона.
— Заповядайте! — каза радостно Ейбрамс.
Болд вдигна ръка и бързо погледна към приятеля си.
— Искате ли някои от албумите за презаписване? Не ограничавам времето. Дълготрайно предложение.
Ейбрамс се поколеба за момент.
— Сериозно? — почти извика.
— Когато поискате и за колкото време поискате.
— Ах, кучи сине! — каза той ентусиазирано, след като напусна офиса.
Болд поиска връзка с Ла Моя. Радиодиспечерът го записа на своята „Моторола“ и след по-малко от пет минути Ла Моя се обади. Той беше радостен не по-малко от Ейбрамс, което накара Болд да си зададе въпроса дали тези хора не са твърде преуморени, за да могат да работят ефективно. Той поръча на Ла Моя да провери по разписанието за предния ден кой е шофирал минифургон номер три, по същия начин да направи справка и за нощта на убийството на Крой. Беше по средата на обясненията си за това, че трябва да се побърза, когато Ла Моя го прекъсна.
— Това е същото видео, сержанте!
— Повтори!
— Проверих за фамилията Фабиано, както ми казахте. Записани са в магазина на Четиридесет и четвърта улица. Аз съм в същия магазин в този момент. Те са наели един филм, озаглавен „Рицарите на горещото лято“ — ужасно порнографски филм. В него има една сцена… шикарно момиче бива свалено от един гей, който я изнасилва и начертава кръст върху гърдите й с червило.