Кървавите гледки на жертвите изчезнаха.
Вместо тях виждаше само изтерзаното лице на Джъстин Левит и мъртвешкия, безцветен поглед на неговия убиец.
46
Болд намери Джон Ла Моя в пушалнята извън Следствения отдел — „Пещерите“. Ла Моя изглеждаше много уморен, също като Болд. Те пиеха нескафе, което Болд купи от един монетен автомат. Имаше вкус на слаб, сладък бульон. Болд го постави настрана и с интерес наблюдаваше Ла Моя, когато той също остави кафето си.
— Името му е Мило Ландж — каза Ла Моя. — Подписал е за фургон номер три миналата нощ. Той е доставил „Рицарите“ на Фабиано. На негово име се води същият фургон и през нощите, когато бяха убити Хюстън и Крой. Той ще да е нашето момче. Адресната регистрация в шофьорската му книжка отдавна е просрочена — същият адрес фигурира и в неговата молба за работа до „Видеомаркет“. Няма постоянен адрес. Няма да бъде лесно неговото проследяване. Записан е под номер сто и четиридесет, висок пет стъпки и седем инча. Собственикът ми каза, че е тънък като релса.
Болд попита:
— Ще се върнем към него. Какво ще кажеш за другите?
— Запомних само датите на Хюстън и Крой. Не съм проверявал за другите.
— Направи го!
На излизане Ла Моя се сблъска с Ейбрамс. Човекът от следствения отдел облиза устните си и попита Болд:
— Искате добрите или лошите новини?
— Предпочитам добрите. Късно е.
— Амин! — каза оплешивяващият негър. — Окей! Добра новина е това, че снехме частични отпечатъци от палец върху кутията на видеокасетата, които съвпадат с тези от кибритените клечки.
— А лошата новина? — попита Ла Моя.
— Лошата е, че разполагаме с два частични отпечатъка. По никакъв начин не могат да бъдат достатъчни за съда. Прибавете към това и факта, че този гей работи в магазина — достатъчно оправдание за отпечатъци по външната повърхност на която и да е касета. Окей?
— Значи хем имаме нещо, хем нямаме? — каза Болд.
— Не бих могъл да го кажа по-добре — кимна Ейбрамс. — Много съжалявам, Лу!
— Но все пак достатъчно, за да получим разрешение, не бихте ли казали и това, Чък? Бихте ли ме подкрепили?
— Видях фамилията Фабиано, Лу. Ще ви подкрепя, ако искате да се заемете с този случай.
Шосвиц беше бесен, но си седеше привидно спокойно зад бюрото.
Ла Моя чакаше извън офиса.
— Имам един план — каза Болд.
— Да го чуем.
— Знаем, че вестниците ще гръмнат тази вечер с новините за днешното преследване. А радиостанциите след няколко минути.
— Ще опитаме, Лу.
Болд вдигна ръка, показвайки на Шосвиц, че трябва да мълчи. Не беше жест, който да е използван често от него.
— Трябва да имаме предвид, че Ландж следи хода на следствието по информацията в пресата. Би трябвало да приемем също, че постоянно слуша радио.
— Което означава, че вече сме го изтървали?
— Не обезателно. Чък казва, че нямаме достатъчно улики, за да предявим обвинения. Все още не. Длановите отпечатъци биха помогнали…
— Всичко би помогнало.
— Бихме могли да го въвлечем и него. Няма съмнение в това, но всичко може да се обърне срещу нас. Както и да е, мисля, че трябва да опитам следното: да предложим на собственика на магазините една сделка. Сваляме нашите обвинения за контрабандните стоки, ако той прикрие историята с фургона в наша полза. Предоставяме му един нает от нас фургон, за да замени катастрофиралия. Поставяме едно „гълъбче“ в него. — Това беше електронно средство за подслушване, използвано често от „Нарко отдела“ по домовете. — Собственикът измисля някаква история, благоприятна за нас, за да скрие липсата на неговия фургон. Това би трябвало да му хареса.
Шосвиц кимна, вече не толкова отчаян:
— Продължавайте!
— Фургонът, който ще му дадем, ще бъде случайно с развалено радио. Знаем, че Ландж постъпва на смяна точно след дванайсет часа. Осигуряваме му една плътна програма за деня. Няма да му даваме време за разходки извън този фургон. Няма да има време да чуе версията на масмедиите за това, което се случи тази сутрин. Същевременно държим това копеле под непрекъснато наблюдение.
— Съгласен!
— Ние рискуваме. Действително рискът е голям. Нещо може да не ви харесва, Фил, но това е единственият начин, който аз…