— Няма да ви хареса, но този гей поддържа жилището си така дяволски чисто, че не може да се открият никакви отпечатъци.
Болд бе свидетел на старанието, което Ейбрамс прояви и очакваше такъв резултат. Колко по-лошо можеше да стане всичко това? — питаше се той. Колко още можеше Джъстин да издържи?
— А килера? — попита Болд.
Ейбрамс се зае с подробното му изследване. След около двайсет минути каза:
— Няма отпечатъци. Няма даже и върху ципа на дъждобрана. — Гласът му кънтеше в пустия килер. — Почакайте секунда — каза, като прегъна едното си коляно. — Тук има нещо! — Извади някакъв инструмент, тънък като нож, с който изчопли от пукнатина в пода тънко парченце нечистотия, сиво-кафяво на цвят. Постави го в пластмасова кутийка и затвори капака.
— Какво намерихте? — запита Болд.
— Прах, нечистотия, но по цвят много прилича на засъхнала кал.
— Като нашата кал?
— Да. Същият цвят.
— Би било добре, ако е така!
— Да. Нови идеи?
Болд погледна към Библията, покрита с прахта за отпечатъци.
— А ако проверим страниците?
Чък Ейбрамс се усмихна.
— Амин, дай боже!
Отпечатък на част от палец се появи в десния горен ъгъл на пета страница. Той съвпадна с другия частичен отпечатък, с който те разполагаха, и който бе достатъчен, за да убеди Ейбрамс, че наемателят на тази стая, който и да е той, неминуемо е бил и под навеса зад къщата на Крой. Но все пак той напомни, че това не беше достатъчно, тъй като за пред съда се изискват пет хълмчета от вълнообразния профил на пръста, а Ейбрамс разполагаше само с три.
Близо час беше необходим на Ейбрамс, за да почисти прахта и да заличи всякакви следи преди на напуснат стаята. Той убеди Болд, че си заслужава риска да откъснат страницата от Библията за изследване, което и направиха. Болд предупреди завеждащия да заключи вратата на стаята и да избягва среща с Ландж на всяка цена, тъй като дори погрешен поглед може да провали следствието. Двама служители още трябваше да дойдат за инсталиране на подслушвателната уредба.
Болд се надяваше да намери Джъстин. Безпокойството му се отразяваше на стомаха. Посегна към джоба си, но болките стихнаха.
48
Потрябваха съвместните усилия на Болд, Крамер и Шосвиц в организация на наблюдението и сигурността на Боби Гейнис. Вторият етаж, където беше нейният апартамент, бе евакуиран — хотелски стаи бяха осигурени от Специалния отдел. В съседните апартаменти се настаниха два екипа от цивилно облечени детективи, състави от по един мъж и една жена, различно облечени, като подкрепления. В случай на нужда трябваше да се представят като съпружески двойки, ако убиецът се окажеше по-предпазлив и наблюдателен, отколкото го мислеха. Нямаше място за грешки. Във всяка от съседните стаи мъжът детектив бе снабден със скрит радиоприемник и миниатюрна слушалка, които му позволяваха да получава инструкции отвън и едновременно да чува какво става в апартамента на Гейнис, където бе инсталиран непрекъснато действащ предавател, добре замаскиран. В апартамента, разположен врата срещу врата до този на Гейнис, се намираше друг детектив в цивилно облекло. Като всеки на този етаж, той беше само на две крачки, готов за стрелба. „Берета“ девет милиметра бе скрит под дрехите. Той също можеше да чува всичко в апартамента на Гейнис, както и непрестанния обмен между останалите екипи. В операцията като цяло бяха включени девет цивилно облечени детективи за наблюдение и сигурност, заедно с пет патрулни коли, заели стратегически места наоколо. А ако се добавят и служителите, които трябваше да следят движението и действията на Ландж, мащабите на операцията превишаваха всяка една, провеждана от отдел „Убийства“ през последните три години.
В два и двайсет, или четиридесет минути преди Ландж да се върне в магазина на Четиридесет и шеста улица за втората партида касети, всички екипи бяха заели своите позиции, а на Боби Гейнис бе разрешено да отправи искането си за доставката на филма. Тя се обади по телефона.
Чък Ейбрамс се обади на Болд по телефона, за да потвърди, че съставът на намерената в килера на Ландж кал от моторно масло и бензин, напълно съответстваше по процентно съотношение на онази кал, която бе намерена на по-раншните местопрестъпления. Отново случайно доказателство, което позволяваше на съдебния състав да свърже Ландж с извършените убийства, но Болд започваше да мисли, че всичко това щеше да бъде един процес за убийство, основан единствено на множество случайни доказателства. Ландж се беше покрил много добре, и ако не успееха да го примамят в този капан, Болд се страхуваше, че ще трябва да го арестуват и да го обвинят въз основа на сравнително леки доказателства. Системата бе пълна с капани и затова Болд се страхуваше, че Ландж би могъл да се промъкне през някоя пукнатина в обвинението.